— Извинявай, ти някакъв въпрос ли искаше да зададеш? — попита Кива.
Начумери се и разтръска китката си. Нямаше никакви шибани съмнения, че си счупи пръст току-що в носа на тази надута пачавра, но не би я зарадвала, като й каже това, затова пак се приготви да замахне.
— Хайде ма, смрадлива купчино лайна, задай още някакъв шибан въпрос.
Луентинту стисна устни. И Кива я халоса с юмрук още веднъж. Луентинту се свлече на възглавниците, навсякъде имаше кръв, при всяко вдишване през смазания й нос се чуваше гаден шибан звук.
— Щом вече приключихме с въведението, нека ти обясня защо съм тук — каза Кива. — Тази вечер моя приятелка, която впрочем е и служителка на твоята началничка, шибана ходеща торба с боклук, беше простреляна пред очите ми. В един миг беше върху мен и се кипреше с хубав накит, в следващия беше на два шибани метра на пода с дупка в гърдите. Същинско шибано чудо е, че оцеля.
— Не знам за какво говорите — изгъргори Луентинту.
— Не ставай шибано нагла — предупреди я Кива. — Ще те смъкна от това оплескано с кръв шибано легло и ще те метна през проклетия балкон, без да ми пука какво ще стане с мен после. Ако искаш да провериш бива ли те в шибаното летене, маце, кажи ми пак, че си нямаш никаква шибана представа за какво говоря.
Луентинту мълчеше.
— И двете сме наясно за кого е бил този куршум — продължи Кива. — Но се случи така, че улучи Сеня Фундапелонан. Станалото — станало. Това с лицето ти беше предназначено за графиня Нахамапитин. Но май и аз като нея не улучвам когото трябва. Само че има разлика — Сеня не заслужаваше такава шибана гнусотия. Ти си съвсем друг случай. Знам, че когато графиня Нахамапитин сере, ти й бършеш гъза. Сега чуй какво ще направиш. Ще си занесеш току-що смазаното лице шест етажа нагоре при твоята спяща шефка и ще я събудиш. Ще й кажеш, че е направила шибан гаф. Ще й кажеш и че още в ранното свежо утро отивам в шибания Дом на гилдиите, влизам в моя кабинет, сядам на моя чуден шибан стол зад моето чудно шибано бюро с моята чаша чуден шибан чай и направо разкъсвам на парчета шибания й бизнес. Всяка минута от всеки ден до края на живота ми ще бъде посветена на целта да направя с нейния бизнес същото, което направих с твоя грозен нос на съучастница. Аз вече събрах достатъчно улики срещу алчното мръснишко семейство на графинята, за да убедя гилдиите да помислят много сериозно за лишаване на Дома от лиценза му и набутването на всички ви в затвора. А досега само се бъзиках. Представи си какво ще ви се случи, след като съм шибано надъхана.
— Или… — изхъхри Луентинту.
— Какво?
— Казах, „или“. — Носът на Луентинту спря да кърви, тя си избърса лицето с чаршафа, но само размаза кръв и по лицето, и по чаршафа. — Когато някой нахълтва със заплахи, винаги има „или“. „Дайте ми каквото искам или ще ви подпаля къщата.“ Отправихте заплахите, лейди Кива. Чакам да чуя „или“.
— Как е носът ти? — попита Кива.
— И по-добре е бил.
Кива кимна и пак я удари с юмрук по носа. Луентинту се килна встрани, опряла глава в дъската на леглото.
— Ето ти „или“ — процеди Кива. — Постарай се и графинята да разбере това. Предай й също да си разкара гъза от Първа стъпка. Има си грамаден шибан кораб. От днес нататък може да спи там.
14
Корабът беше голям като десетка. Имаше и пръстен като десетка. Но за разлика от десетките пръстенът не се въртеше, за да създава центробежна сила, която притиска хората и предметите към стените вътре. Светлинки по корпуса блещукаха на пресекулки. Марс беше готов да предположи, че захранването и системите вътре също работят на пресекулки в най-добрия случай. Корабът наистина беше „топъл“, но само в сравнение с околния космос. Освен в част от пръстена температурата беше само два градуса над точката на замръзване на водата.
Вниманието обаче привличаше не корабът, а роякът обекти около него: десетки малки цилиндри, не по-дълги от трийсет метра, всеки свързан с един или повече от останалите. Въртяха се около една точка, която на свой ред беше свързана с големия кораб. Марс беше в залата на дежурната вахта в „Брансид“ с другите и гледаше на екрана едно от въжетата. Забеляза движение по него — малък контейнер с механична макара, която го издърпа и вкара в цилиндър.
— Наистина ли виждаме това? — промълви Джил Сийв, също вторачена там, където цилиндърът погълна контейнера.
Тя беше лингвистка от флота, имаше и научна степен по антропология. Затова адмирал Емблад бе решил, че е достатъчно подходяща за тази мисия.