— О, виждаме го — увери я флотският биолог Плен Гицен. — Друг въпрос е дали вярваме на очите си.
— Но как, мамка му, е възможно да има живи хора тук? — възкликна Сийв. — Колко време е минало, откакто е изчезнала струята на Потока?
— Осемстотин години — отговори Ройнолд.
Тя стоеше до Марс и се взираше в екрана.
— И как хората живеят по този начин — Сийв протегна ръка към екрана — цели осемстотин проклети години?
— Вероятно не живеят така от осемстотин години — намеси се Дженети Хантън. — Имаме доказателства, че някой е бил в Даласисла преди трийсет години. Ако разполагахме с време да проверим и останалите хабитати в тази система, може би щяхме да открием, че някои от тях са били заселени или посетени неотдавна. Е, сравнително наскоро.
— Значи твърдиш, че хората тук живеят така от поне трийсет години — уточни Сийв.
— Явно.
— Добре, но как е възможно, по дяволите, да живееш така трийсет години?
— Де да знам.
— Живеят така, защото нямат избор — троснато рече Ройнолд. — Очевидно е. Нашата задача е да научим защо. И как.
— Е, отиваме ли там? — обърна се Хантън към Марс.
Марк пък погледна биолога Гицен.
— Отиваме ли?
— Които и да са те, изолирани са в системата Даласисла почти от хилядолетие. Прекарват целия си живот сред стотици други хора, не повече. Това не е голяма общност.
— Тревожиш се — обади се Ройнолд, — че само да им дъхнем, ще измрат от нашите болести.
— Или ние от техните — добави Гицен. — Не знаем нищо за мутациите и еволюцията на вирусите и бактериите в тяхната съвсем ограничена среда. Няма как да им се изтърсим и да ги прегърнем. Това може да означава взаимно изтребление.
— Значи си против? — попита Марс.
Гицен завъртя глава.
— Не съм казвал такова нещо. Според мен трябва да отидем при тях. Които и да са тези хора, за науката те са истинско чудо. Успели са някак да оцелеят осемстотин години след разпадането на тяхната цивилизация. Необходимо е да говорим с тях. Но трябва да бъдем предпазливи.
— Значи пак скафандри — изсумтя Хантън.
— Не е нужно и ти да отидеш — каза му Сийв. — Там няма компютърни системи, които да хакваш.
— Откъде знаеш?
Ройнолд изви глава към Марс.
— Кой трябва да отиде при тях?
— Сийв и Гицен — задължително. Може би е добре да помолим и Мерта Елс. — Елс беше лекарката в „Брансид“. — Уверен съм, че капитан Лауре ще реши да изпрати неколцина гвардейци. Хат, ти също можеш да отидеш.
— Защо ти хрумна, че искам? — учуди се тя.
— Нали аз участвах в първата група.
— По-добре беше аз да отида с нея. Знаеш, че трудно понасям хора наоколо.
— Извинявай.
— Няма нищо. — Ройнолд пак се загледа в кораба на екрана. — Но как ще влезете при тях? Ей така ще застанете пред входната врата и ще потропате ли?
— Всички ли виждате това?
Хантън сочеше екрана.
— Какво? — попита Марс.
— Една от светлините на пръстена започна да примигва.
Марс едва различаваше светлината.
— Може ли да увеличиш изображението?
— Ей сега.
— Нито е хаотично, нито е равномерно — каза Сийв след минута. — Има дълги и къси интервали. Това е код.
Хантън погледа още малко, извади таблета си и пусна търсене.
— Знам какво е. Имперският флот има кодова система за изпаднали в бедствие кораби, чиито комуникационни системи са повредени.
— Със сигналните светлини на кораба ли? — смаяно попита Ройнолд. — Като знаем какви са обикновено разстоянията между корабите, това е много оптимистична система.
— Не съм казвал, че е практична — отвърна Хантън с досада. — Само казах, че я имаме. Впрочем предназначена е не само за космическите кораби, а и за наземните и водните машини.
— И тази съобщителна система е останала все същата осемстотин години? — усъмни се Марс.
— Не, разбира се — отрече Хантън и обърна таблета към него. — Но в базата данни за тази мисия имам и кодовата таблица отпреди осемстотин години.
— Добре си се сетил — кимна Марс.
— Тя просто беше в общата информация за корабите от онова време, но няма да откажа похвалата. Сега ме оставете на мира минута-две, за да обърна внимание на сигналите.
— Имаме три отделни съобщения — сподели той след малко. — Първото е „комуникациите повредени“.
— Това го знаехме — подхвърли Ройнолд.
Хантън вдигна ръка, за да поиска тишина.
— Второто е „системите в критично състояние“.