— Колко време им остава?
Сийв зададе въпроса, а Чуч се озърна към друг от местните хора, който отговори.
— Минала е година и половина от повредата в двигателните системи — преведе Сийв. — Този индивид е главният инженер и по негова преценка остават една-две години до окончателните повреди в прекалено много жизненонеобходими системи.
— Те си имат главен инженер? — учуди се Лайтън.
— Успели са да поддържат кораба досега — напомни Марс. — Как да нямат главен инженер? Лайтън, не смятай тези хора за глупаци.
— Съжалявам — смънка тя.
Чуч зададе въпрос и Сийв му отговори.
— Той ме попита какво сме си казали.
— Ти обясни ли му?
— Да. — Чуч пак каза нещо. — И той смята, че не са глупави, но вече са отчаяни. Моли ни за помощ.
— Каква помощ? — уточни Марс.
— Преди всичко за ремонта на двигателните системи. И друга техническа помощ. Храна… извинете, не храна, а семена и материали, от които да я отглеждат. Запаси от лекарства. Информация. Нови технологии.
Чуч се взря в Марс и изрече дума. Марс изви глава към Сийв.
— Той „всичко“ ли каза току-що?
— Ами да, това каза и според мен.
— Е, не можем да му се сърдим.
Марс млъкна и Сийв попита:
— Какво има?
— Те май не се изненадаха от появата ни.
— Какво имате предвид?
Марс размаха ръка към залата наоколо и жителите на Даласисла.
— Живели са в този кораб поне от един век. Преди това са оцелявали някак в някоя станция. Струята на Потока насам е изчезнала преди осемстотин години. Ти как би реагирала, ако след няколко столетия изолация някой те намери изведнъж?
— Всъщност нямам представа — призна Сийв.
— Аз сигурно щях да се насера — обади се Лайтън и Сийв я изгледа неприветливо.
— Да не очаквате, че ще се отнасят към нас като към някакви богове или нещо подобно? — попита доктор Елс.
— Не — отрече Марс. — Но не ми се вярва, че аз бих реагирал като тях. — Погледна Сийв и помоли: — Попитай го.
— Какво да го попитам?
— Защо не е изненадан, че сме тук.
Сийв попита и примигна, когато чу отговора.
— Какво ти каза?
— Не бил изненадан, защото онези от предишния кораб все повтаряли, че ще долетят още кораби.
— Какво?! — сепна се Марс.
Чуч продължи и Сийв повтаряше след него:
— Казва, че предишният кораб се появил преди три века и екипажът му останал тук. Казва, че във вените на всеки от екипажа му, а също и в неговите, тече кръвта на тези хора. А техният капитан ги уверявал непрекъснато, че все някога ще се появят още кораби. Затова не се изненадали, че сме дошли. Очаквали са ни. Надявали са се да дойдем. И понеже сме избрали много подходящ момент за това, те ни благодарят.
15
Архиепископ Гунда Корбин пак размишляваше за изкуство.
По-точно за статуята „Рашела пред събранието“, дело на Възхитителен Притоф (Възхитителен не беше рожденото му име, но по някое време след смъртта на твореца един особено хитроумен търговец на произведения на изкуството, при когото се натрупаха немалко скулптури на Притоф, бе измислил много сполучлива рекламна кампания). А статуята бе създадена по едноименната картина на Иполита Моултън, изложена в Имперския институт за изящни изкуства недалеч от Си'анската катедрала.
На картината Рашела произнася слово пред сборище от политически и корпоративни светила, които се трогват толкова от нейните думи, че забравят веднага своите дребнави разногласия и основават Взаимозависимостта. Моултън бе показала този момент чрез хубостта на Рашела, безметежното й лице и вече превърналата се в канон липса на всякакво изражение. Явно политиците и бизнесмените са били толкова изумени от думите й, че са нямали нищо против да ги чуят от манекен.
Притоф бе представил този момент по различен начин в скулптурата си. Позата оставаше съвсем същата като в картината, но изражението беше несравнимо. Вместо безметежност и вдървеност лицето й подсказваше вещина, будно съзнание, а както твърдяха някои участници в проточилите се през столетията спорове и в средите на изкуствоведите, и в академичните списания — и ехиден присмех. Рашела на Моултън беше религиозна икона, Рашела на Притоф — жена с ясни цели и решимост да ги постигне.