Картината на Моултън беше по-известна, затова бе намерила място в института, а статуята на Притоф се намираше в сравнително затънтено място — катедралата на Църквата на Взаимозависимостта в родния му хабитат Шумадия. Корбин обаче не понасяше картината. Макар че беше архиепископ и действаща глава на църквата, от такива икони с празни лица я побиваха тръпки. Изображението заличаваше Рашела като личност, омаловажаваше човешката й същност, превръщаше я в неизбежност. За Църквата на Взаимозависимостта беше изгодно да се представя като неизбежна (както впрочем и за почти всички останали църкви), но Корбин и по призвание, и по склонност беше познавач на историята, затова бе наясно, че е нямало нищо неизбежно.
Например по време на прочутото събрание, увековечено и от двете творби, политиците и кормчиите на бизнеса изобщо не зяпали Рашела в устата. Те я осмивали и подвиквали оскърбления за глупостта й. И в никакъв случай не излезли от залата със задружното намерение да създадат Взаимозависимостта. Предстояли още години на задкулисни сделки, за да се стигне до това, а подробностите били по-скоро отвратителни, отколкото възвишени. Картината на Моултън беше пропаганда от по-късен период, поръчана от предшественик на Корбин на поста архиепископ на Си'ан. Разбира се, истината за онова събрание не беше премахната от архивите, но хората предпочитаха версията на Моултън. И то толкова, че ако изобщо си спомняха за Рашела и събранието, в главите на огромното мнозинство от тях изплуваше натрапената от картината представа.
Затова Корбин харесваше статуята. Подозираше, че истинското изражение на Рашела на това събрание е приличало много повече на показаното от Притоф, отколкото от Моултън. Не за пръв път я споходи желанието Рашела да беше божествено същество, а не човек, защото в такъв случай поне би могла да я призове и да я попита за какво, по дяволите, си е мислила, когато е решила да говори пред онези политици и бизнесмени. А също и какво са представлявали нейните „пророчества“, и доколко би трябвало да са пътеводни за църквата, на която Корбин вече бе посветила почти четиресет години от своя живот.
Корбин беше готова да се задоволи и с властта на емперо само за един ден. Публична тайна беше, че в емперо се имплантира технология, забранена за всички останали в империята, която записва всяка мисъл, а след смъртта на носителя неговият наследник на трона може да се съветва с тези записи. В имперския дворец имаше отделна стая, предназначена за това. Корбин не знаеше дали записите са започнали още с Рашела, но ако беше така, би задала някои неудобни въпроси на нейния дигитален призрак.
„Ако паметта на Рашела е съхранена там, няма как Грейланд да не й е задала същите въпроси“ — каза си Корбин.
Тъкмо затова се бе сетила за скулптурата на Притоф — Грейланд, подобно на Рашела, имаше намерение да говори пред събрание.
Формално щеше да произнесе реч пред парламента на Взаимозависимостта, чийто депутат беше официално в ролята си на емперо като обикновен и единствен представител на хабитата Си'ан, макар че по традиция емперо нито присъстваше на заседанията, нито гласуваше.
Но нямаше да я слушат само парламентаристите. Поканите за балкона бяха най-търсената стока в Си'ан, членове на големите Домове се бореха за тях ожесточено. Корбин не беше принудена да участва в това състезание, защото я поканиха да извърши тържествена благословия преди речта на емперо и тя прие, но други епископи и служители на църквата по неволя си оспорваха местата на балкона с Домовете. Нямаше съмнение, че всички основни сили във Взаимозависимостта — политически, търговски и религиозни — ще бъдат представени там.
Когато това все пак се случи, поправи се тя мислено. Всички знаеха, че емперо ще говори пред парламента, но тя още не бе оповестила датата, а нейният министър по връзките с медиите само отговаряше, че ще стане „съвсем скоро“. Грейланд чакаше нещо и мнозина умуваха трескаво какво може да е то.
Ала Грейланд II за разлика от Рашела щеше да говори като царстваща емперо, тоест поне формално в ролята на най-могъщия човек в познатата част от вселената. Корбин не беше уверена, че това й дава кой знае какво предимство. Рашела може и да е изглеждала като обаятелна шарлатанка в очите на своите скептично настроени слушатели. В Грейланд обаче виждаха заплаха. Корбин беше осведомена подробно за слуховете, че Грейланд щяла да се възползва от възможността да обяви военно положение с довода, че заради изчезващите струи на Потока е необходим по-строг ред. А после съгласно военновременните закони ще се разправи с враговете си, както вече постъпи с Надаш Нахамапитин.