Когато чу този конкретен слух, Корбин изпухтя раздразнено, но забрави за реакцията си след неочакваното посещение на Тинда Луентинту. Началничката на администрацията на графиня Нахамапитин нахълта стъписващо, някой сякаш бе изтървал нещо тежко върху лицето й. Корбин я попита дали се чувства добре и Луентинту й пробута някакво обяснение как се спънала в прага на балконската врата. Позна мигновено, че чува лъжи, но Луентинту показа недвусмислено, че не желае да обсъжда злополуката, като изтърси на свой ред, че Корбин трябвало да обмисли възможността за разкол в Църквата на Взаимозависимостта.
— И на какво ще се позова като причина? — попита Корбин, вместо да я обвини незабавно в богохулство, а имаше такова право като религиозен водач.
Това обаче се случваше съвсем рядко, пък и съвсем излишно би направило положението още по-оплетено.
— На необходимостта църквата да бъде съхранена и опазена, разбира се — отговори Луентинту. — Графинята знае, че сте събрали наскоро своите епископи, за да говорите за емперо и нейните видения, както и за значението им за вашата власт над Църквата на Взаимозависимостта. Научила е и че немалка част от тях са се изказали в полза на разкола с цел църквата да остане неопетнена.
Корбин си спомни проточилите се часове наред спорове с надвикване и се ядоса, че някой от нейните епископи си бе позволил изтичане на поверителна информация. По-късно щеше да го разобличи и да се разправи с издайника.
— Да, някои говориха за това — призна тя. — Но аз ви съветвам да не забравяте, че на тази среща искахме всеки да изкаже свободно мнението си. Не се очакваше да стигнем до някаква обща позиция, както и не се случи.
— Разбира се. Но би могло да се случи.
— Лейди Луентинту, моля ви да говорите прямо.
— Само казвам, че ако решите да подкрепите идеята за разкол, ще имате подкрепата на съюзници.
— При цялото ми уважение към графиня Нахамапитин църквата не би искала да се разчуе, че тя е на наша страна.
— Колкото и неприятни да са за мен вашите думи, разбирам защо ги казахте. Но може би за вас ще бъде приятно да чуете, че не се налага да разчитате на нашата подкрепа. Редом с вас ще застанат други, по-влиятелни съюзници.
— И какво по-точно означава „редом с нас“?
— Според мен означава например че ще получите финансова и материална подкрепа за новата църква, за да запазите имотите на предишната.
— Значи говорите не за разкол, а за обикновен преврат.
— Дори това не е неизбежно. Но все повече хора — в парламента, в големите Домове и да, в църквата, започват да осъзнават необходимостта да приканим тази емперо да се откаже от престола.
— „Да приканим“ — повтори Корбин. — Колко блага дума.
— Не е задължително да стане с насилие — продължи Луентинту. — Графиня Нахамапитин разбира по-добре от всеки друг колко е безсмислено насилието срещу тази емперо. Тя плати най-скъпо за това насилие, дори по-скъпо от самата емперо. Две мъртви деца, а третото е на Край и никога няма да го види. Насилието обаче може да бъде избегнато, ако натискът е достатъчно силен. В подходящия момент. И на подходящото място.
Прозрението стресна Корбин.
— Речта на емперо пред парламента… Намислили сте нещо.
— Не ние — отрече Луентинту. — Но съществуват такива планове.
— Поемате огромен риск, като ми казвате това — натърти Корбин. — Аз съм член на изпълнителния комитет. И съм близка с тази емперо.
— Да, двете сте близки. И има риск. Но можехте да издадете заповед за задържането ми по обвинение в богохулство преди няколко минути. Вие също имате власт, архиепископ Корбин. И вашата църква не дължи почти нищо на тази емперо. А когато има нов или нова емперо, може би ще реши да отдели официално имперската власт от църквата, за да издигне архиепископа на Си'ан в сан кардинал на Си'ан и Средоточие.
— Значи дотам сте стигнали в плановете си.
— Пак подчертавам, не ние в Дома Нахамапитин. Знаем обаче за тези планове.
— Но именно вие, лейди Луентинту, дойдохте с намерението да ме изкушавате.
— Не дойдох да ви изкушавам, архиепископ Корбин. Само споделям с вас какви са възможностите. И ви призовавам да проявите благоразумие. Живеем в бурни времена, а с изчезването на струите на Потока те ще стават все по-несигурни. Всички ние сме изправени пред началото на мрачна епоха. Емперо е добронамерена, но не е човекът, който може да ни преведе през всичко, което предстои на Взаимозависимостта. Необходимо е друг да се заеме с тази задача. И за всеки от нас е най-добре да решим този проблем колкото може по-скоро.