— Колко забавно — усмихна се Корбин. — Говорите досущ като мой познат, който дойде при мен неотдавна да поговорим на същата тема.
— Поговорете отново с него. Може би ще ви каже същото като мен.
— Не мога. Той умря съвсем наскоро.
Мина цяла минута, докато Луентинту се досети кой е покойникът.
— Жалко — промълви тя.
— Да, за него несъмнено беше жалко — отвърна Корбин.
— Архиепископ Корбин, помислете за това, което чухте от мен — призова я Луентинту. — Ще се случи какво ли не. Църквата ще има своя роля в предстоящите събития. Но от вас зависи каква ще бъде нейната роля, а и нейното бъдеще. До речта на емперо остават броени дни. И тогава времето за размисъл ще свърши.
„Е — мислеше си Корбин, когато Луентинту си тръгна, — случи се почти точно както Грейланд предвиди.“
— Да знаете, те ще дойдат скоро при вас — бе й казала Грейланд, когато Корбин отиде при нея да обсъдят печалната участ на Теран Асан.
Поговориха малко за смъртта му и нейното значение за работата на изпълнителния комитет, после Корбин преразказа разговора си с Асан за предстоящата реч на емперо и как я бе подтикнал да свика срещата на епископите. Грейланд кимна накрая и изрече тези загадъчни думи.
— Кои са „те“? — попита Корбин.
— Не ми се иска да измислям заговори. От друга страна обаче, лорд Теран умря току-що при опит да измъкне Надаш Нахамапитин от затвора. Разбира се, очаквам графиня Нахамапитин да отрече, че тя или нейният Дом имат нещо общо с организирането на бягството. Но лорд Теран, каквото и да е мнението ни за останалите му качества, не беше склонен да действа на своя глава.
— Според вас това е част от по-голям план.
— Според мен наплаших какви ли не сили с моите приказки за видения — отвърна Грейланд. — Не е изненадващо. Виденията смущават и нарушават установения ред, а никой от силните на деня не желае бъркотия. Не разбират, че всичко ще се обърка независимо от желанията им. Моите видения нарушават реда днес, за да предотвратят хаоса по-късно. Те обаче нямат полза от това. Затова са намислили нещо, с което да запазят познатия за тях ред.
— И какво е то?
Грейланд й се усмихна.
— О, мисля, че знаете добре какво е.
— Преврат?
Грейланд кимна отново.
— Или някакво подобие на преврат. Не груб опит за покушение като извършения от Надаш Нахамапитин. Нещо голямо, елегантно и неоспоримо. То се знае, вие сте им необходима, за да успеят. И вие, и църквата. Затова непременно ще дойдат да проверят готова ли сте за сделка.
— И когато това се случи, искате да ви кажа кои са те — предположи Корбин.
За нейно изумление Грейланд вдигна рамене.
— Ще ми съобщите името на човека, който ви е навестил, а после? Ще заповядам да бъде разследван или арестуван. Можете да не се съмнявате, че Хайбърт Лимбар вече проучва всеки и всичко, включително мен и вас, защото такава му е работата. Ако заповядам този човек да бъде арестуван, ще имам само един в ареста. Останалите ще му обърнат гръб и ще заличат напълно всякакви връзки с него, както постъпиха с лорд Теран. И тихомълком ще продължат да вършат същото. Затова не искам да ми казвате, архиепископ Корбин, не ми е необходимо. Или бездруго ще знам, или не би имало значение.
— Щом е така, какво искате от мен?
Грейланд се усмихна.
— Искам да си зададете въпроса що за църква желаете да бъде Църквата на Взаимозависимостта.
— Не разбирам.
— Всъщност съм убедена, че разбирате — каза Грейланд. — Или ще разберете, след като поразмислите.
— Добре — отвърна Корбин неуверено.
Грейланд се засмя.
— Не се опитвам да говоря с гатанки! Само казвам, че никой от вашите предшественици през последното хилядолетие не е попадал във вашето положение, защото аз взех, че стигнах до видения. Но след като това вече се случи, налага се да решите дали църквата все още може да понесе човек като мен.
— Пророчица.
— Не бих използвала чак толкова силна дума, но ме разбрахте правилно.
Корбин се усмихна, а Грейланд продължи:
— Ако може, ще знаете как да постъпите, когато от вас се изисква да проявите преданост. А ако не може, очаквам също да знаете какво трябва да направите. И в двата случая ви моля да приемете моите извинения.
— За какво?
— За това, че се оказах толкова голям трън в петата ви — отговори Грейланд. — За вас щеше да бъде много по-лесно, ако просто си бях останала в рамките на приемливото. Съжалявам.
— Приемам извиненията ви — каза Корбин, а после избълва: — Но нали знаете, че и тогава щяха да ви се нахвърлят?