Грейланд се усмихна отново и Корбин проумя изведнъж защо се сети за статуята на Притоф: в онзи момент усмивките на Рашела и Грейланд бяха еднакви.
16
— Какъв тип кораб да търся? — попита капитан Лауре.
— Кораб като нашия, но по-голям — отговори Марс.
— Това стеснява рамките — подхвърли тя.
— Жителите на Даласисла казаха, че корабът е нямал пръстен — обясни той. — Затова не прилича на петица или десетка. Вероятно е имитирал гравитация с тласкащи полета също като „Брансид“. Но е бил по-голям — според легендата екипажът му наброявал към двеста души, може би двеста и петдесет.
— Нека обобщя — предложи Лауре. — Търсим митичен кораб, появил се преди триста години, който няма пръстен, но може да побере екипаж от двеста души.
— Не е митичен — възрази Марс.
— Като ви слушам, митичен си е.
— Доктор Гицен изследва генетични проби от някои хора в Даласисла. Знаете ли какво откри?
— Последствия от кръвосмешение?
— Не. Тоест… да. Но не колкото бихме могли да очакваме, като се знае откога са изолирани тук.
— Олекна ми — подхвърли Лауре.
— Гицен обаче откри и генетични маркери, които не съответстват на познатите в историята генетични особености на хората в Даласисла, а и не съвпадат с типичната за обитателите на Взаимозависимостта ДНК.
— Какво означава това?
— Означава, че след повече от хилядолетие хората във Взаимозависимостта се различават достатъчно от земните хора, за да се забелязват лесно тези отклонения. Научили сме се да проследяваме назад във времето наследствеността на всеки човек с голяма точност. А значителна част от гените на тези хора не са оттук. Нито от която и да е друга система във Взаимозависимостта.
— Не искам да се държа бездушно, но огледахте ли внимателно тези хора? — попита Лауре. — Живели са поне през последния век в кораб, който не ги защитава особено добре от космическата радиация. И е логично тяхната ДНК да е доста по-объркана от присъщото за нас.
— Гицен отчете този фактор — каза Марс. — В тях все пак има и други гени.
— Звучи зловещо.
— Не е зловещо, затова пък е важно. Капитан Лауре, тук са дошли други хора. И то доста време след като е изчезнала струята на Потока, свързваща Даласисла с Взаимозависимостта. Много време преди да се появим ние. Хората от Даласисла твърдят, че корабът им и досега е някъде наоколо.
— Досега вероятно са го разглобили на части.
Марс завъртя глава.
— Явно не са получили такава възможност. Но дори да са я имали, според тях не биха го направили, защото нищо в онзи кораб не съответствало на техните кораби и станции. А това също може би подсказва нещо.
Лауре завъртя глава.
— Все още си мисля, че ме карате да гоня призрак.
— Нали поначало всеки създаден от хора обект в системата се каталогизира? — напомни Марс. — Просто ви моля, ако намерите кораб, който поне донякъде отговаря на описания от хората в Даласисла, да ми кажете. Минало е повече от хилядолетие от последните ни сведения за човешка цивилизация извън Взаимозависимостта. Според мен си заслужава да проверим.
Лауре кимна.
— Ще проверим. Не разчитайте на чудеса обаче. И не ми досаждайте.
— И така бива — съгласи се Марс.
— Искам да поговорим и за съвсем друго нещо. Доколкото знам, доведохте един човек от Даласисла да разгледа кораба.
— Да, техния капитан Чуч. Благодаря ви, че разрешихте.
— Нали уж се тревожехме, че може да ги заразим с нашите микроби.
— Той носеше собствения си скафандър, който стерилизирахме отвън, преди да влезе при нас.
— Значи носи скафандър отпреди осем века.
— Всъщност той твърди, че скафандърът е от онзи кораб, появил се по-късно.
— Така ли е?
— Не — призна Марс. — Стандартен модел на Взаимозависимостта от времето малко преди да изчезне струята на Потока.
— И какви са впечатленията му от екскурзията?
— Умори се, защото не е свикнал с пълното притегляне, което поддържаме тук. Повечето време го возихме на стол. Каза, че му било интересно да види кораб, в който всички вътрешни части са си на мястото. Още щеше да разпитва вашите инженери, ако не му бяхме напомнили, че кислородът в неговия скафандър ще свърши.
— И той успя ли да разбере какво му казват те?
— Да, капитан Лауре. Разбра повечето обяснения. Може би по-добре от мен. Те наистина са изключително умни хора. Няма как да не са, щом са оцелели толкова дълго тук.
— Все това чувам — изсумтя Лауре, — но на мен ми приличат на дребни караконджули.