— Не е пресилено — подкрепи я Ройнолд по-късно, докато двамата с Марс се хранеха. — Не мога да не призная, че се смръзвам, като ги видя.
— Ти бездруго не понасяш хората — натякна й Марс. — Сама го казваш.
— Вярно, но с тези е още по-зле.
— Предубедена си.
— Съзнавам това — увери го Ройнолд. — Затова им правя услуга, като стоя настрана от тях.
— А какво става с другия проблем, който обсъдихме? — попита той.
— Идеята, че към тази система може да се е отворила струя на Потока от друга област ли? — Тя вдигна рамене. — Напълно възможно е. Във Взаимозависимостта има поне десетина пъти повече струи на Потока в сравнение с околните сектори на космоса заради чудатост на многоизмерната топология, но нищо не подсказва, че трябва да ги има само в нашата част от вселената или че не може да свържат Взаимозависимостта с други места. Нали поначало хората са попаднали тук по този начин.
— Питам дали вече си забелязала някакви признаци за това.
— Засега не, но може и да открия — каза Ройнолд. — Настроила съм сондата, която донесохме, да изследва местната топология, програмирам в нея и нашите най-нови модели, но засега не виждам нищо, освен възникналите неотдавна струи. Колкото повече данни трупам, толкова по-ясно ще става. С това се занимавах, докато ти се размотаваше.
— Не съм се размотавал — възрази Марс.
— Наричай го както искаш. Само изтъквам, че не обръщаш особено внимание на физиката на Потока напоследък. Аз върша цялата работа. Между другото, ще настоявам това да бъде отбелязано, когато дойде време да публикуваме изследванията си.
— Да, така е справедливо.
— Ето по какво личи, че вече не си в академичните среди. Ако още беше преподавател, щеше да крещиш истерично, че трябва да бъдеш посочен като основен автор.
— Още колко данни са ни необходими, преди да се появи вероятност да забележим други струи към тази система?
— Трудно е да се каже, зависи до голяма степен от това колко стари са струите насам и навън. Тази страна от работата ни не е много изненадваща. Нашият модел не се справя достатъчно добре с прогнозите за отделните струи, точността не е по-голяма от плюс-минус двайсет години от най-вероятния момент. А за голямото разместване на струите, което прогнозираме, възможната грешка дори е плюс-минус две хилядолетия.
— Това доста ме смущава.
— Няма да сме живи тогава, затова си спя спокойно.
— Придържаш се към интересна житейска философия.
— Едва ли — каза Ройнолд. — Слушай, ако намерите онзи кораб, постарай се да научиш точно откъде е долетял и точно кога се е появил в локалното пространство. Ако разполагаме с всички тези данни, можем да ги проследим назад във времето и може би да разработим модел по тях.
— Ако научим откъде е корабът, не ни е нужен модел — възрази Марс. — Нали вече ще знаем?
— Ако имаме модел, можем да прогнозираме дали конкретната струя на Потока ще се появи отново в обозримото бъдеще.
— Има ли значение? — попита Марс. — Струята на Потока от Даласисла ще изчезне след два месеца. От нищо друго нямаме полза.
— Не ние бе, тъпчо — скастри го Ройнолд. — Говоря за дребните караконджули.
— Хората от Даласисла ли?
— Да, за тях. Може би ще поискат да се измъкнат от този живот с безкрайно събиране на резервни части, за да оцеляват. Освен ако разчиташ да възстановим напълно техния кораб, преди струята към Взаимозависимостта да изчезне отново.
— Проверихме тяхната двигателна система — каза комодор Вайно Джун, главният инженер на „Брансид“, когато Марс отиде да го попита какви са новините. — Съсипана е и не подлежи на ремонт. Поне не и с каквото имам в момента или каквото имат те, не и през малкото време, преди ние да се приберем у дома.
— Можем ли да преровим близките хабитати? — не отстъпи Марс.
— Какво да търсим там? — отговори с въпрос Джун. — Погледнете чертежите. Нито двигателните, нито навигационните системи на хабитатите имат някаква прилика с тези системи в корабите. Предназначени са да поддържат въртенето около главната им ос и орбиталната им позиция, не за ускорение към плитчини на Потока или за полети до други планети. Ще изпреваря следващия ви въпрос — вече сканирахме корпусите на най-близките кораби. Тези хора отдавна са отмъкнали всичко от тях.
— Значи са загазили — промърмори Марс.
— Те си бяха загазили и преди ние да пристигнем тук — напомни Джун. — Ние поне им даваме още малко време. Помагаме им да възстановят някои от системите за поддържането на жизнената среда и захранването, съвсем импровизирано, но пак ще бъдат по-добре, отколкото досега. А и аз съм почти сигурен, че ще успеем да задвижим пръстена в онзи техен кораб, преди да си отидем, което пък ще им помогне в отглеждането на храни. Знам, че нарязахме всички пресни плодове в нашия кораб, за да им дадем семената. Заедно с чували картофи, репи и останалите кореноплодни, които имаме.