— С което нарушаваме законите на Взаимозависимостта — сети се Марс.
Спомни си за своята приятелка и бивша любовница Кива Лагос, която сигурно би одрала жив всеки, опитал се да раздава семена от цитрусови плодове, без да плати лицензионна такса на нейния Дом.
— Ами аз си мисля, че ако за някого това е проблем, може да дойде тук и да си поиска таксата — подхвърли Джун. — Но няма да е зле да побърза.
— Не можем ли да ги отведем оттук? — попита Марс капитан Лауре след разговора с Джун.
— Хората от Даласисла ли?
— За тях говоря, разбира се.
— И къде искате да ги поберем, лорд Марс?
— Можем да изтърпим малко теснотия.
— Всъщност не можем — възрази тя. — Пълният екипаж на този кораб е петдесет души, без да броим цялата дузина гвардейци и вашия научен екип. Няма как да не сте забелязали, че каютата ви е горе-долу колкото килерче. За съжаление, моята не е много по-голяма. На всеки квадратен сантиметър, който не е отделен за сън или хранене, вече има нещо друго. Колко са жителите на Даласисла?
— Почти двеста.
— Да ви попитам отново — къде ще ги поберем? Нямаме място за тях в най-буквалния смисъл.
— Но имаме товарен хангар.
— Да — потвърди Лауре. — Чудесна идея, ако очаквате никой от тях да не сяда по време на полета. Стигаме и до друго важно обстоятелство, лорд Марс. Хората в Даласисла изобщо не са приспособени към стандартното притегляне. При каква гравитация са свикнали да живеят — една трета от нормалната за нас?
— Да, такава е в онези обитаеми модули.
— Значи ще ги подложим на трикратно по-силна гравитация, отколкото телата им понасят сега.
— Можем да отслабим тласкащите полета в нашия кораб.
— И това е чудесна идея, но само до момента, когато ги откараме във Взаимозависимостта. Не знам за нито една станция, която да поддържа една трета от нормалното притегляне през цялото време. Да живеят в Средоточие за тях ще бъде все едно вие и аз да се заселим на повърхността на някой газов гигант. И накрая още един въпрос — дори ако реша да ги натикам в товарния хангар и да намаля тройно силата на тласкащите полета през целия полет, как ще ги държим изолирани, за да не се заразят с нещо от нас или ние от тях? Вентилационната система на хангара е свързана с останалите части от кораба. Изключваме я само когато отваряме хангара към околния вакуум за обеззаразяване. Лорд Марс, ако потеглим оттук с двеста бежанци, ще пристигнем с доста по-малко, струва ми се.
— Те ще измрат, ако останат тук — каза Марс.
— Не, те ще измрат, ако останат в онзи техен изпотрошен кораб. Може би има как да им облекчим положението.
— Не ви разбирам.
Лауре се усмихна.
— Предчувствах, че ще стигнем до този разговор по някое време, очаквах и вашите възражения. Затова може би ще ви е интересно да научите, че изпратих куриерска сонда до адмирал Емблад с поверителен доклад за проблемите на хората в Даласисла. В имперския военен флот няколко кораба бяха бракувани през последните месеци, сред тях поне една петица. Нищо им няма, ако загърбим факта, че са стари. Но нито един от тях не може да се мери по древност с онова нещо, в което се свират капитан Чуч и екипажът му. Нищо чудно флотът да си спести с удоволствие разходите по разглобяването на онази петица за вторични суровини. Особено ако вие, почитаеми, направите същия намек на вашата добра приятелка емперо.
— Великолепно предложение — зарадва се Марс и започна да пресмята наум. — Но времето едва ще стигне на хората, които ще докарат кораба тук, за да се махнат от системата след това.
— Има нещо, за което на капитаните им е неприятно да говорят — възможно е и да вкараш, и да изкараш кораб от плитчина на Потока само под управлението на компютър, а още по-лесно е, ако вътре няма екипаж, за който са необходими подходящи условия.
— Схванах…
— И не ме издавайте пред никого, че ви казах това. Иначе ще заповядам да ви изхвърлят през въздушния шлюз. С почитания.
— Ще опазя тайната.
— Радвам се да го чуя. И щом сте толкова сговорчив в момента, лорд Марс, ще споделя с вас, че дойдохте да говорим в много подходящ момент и ми спестихте времето аз да ви търся. Имам новина за вас.