— Каква?
— За онзи ваш кораб. Мисля, че го намерихме. И е адски далече оттук.
— Пореден кораб, пореден шлюз — промърмори редник Гамис и насили със своето устройство външния люк на загадъчния кораб.
Марс, Дженети Хантън и сержант Шерил се избутаха навътре и Гамис остави външния люк да се затвори зад тях. Отвори вътрешния люк и се изненада заедно с останалите, защото чу и усети потока въздух, нахлул в шлюза.
— Още има атмосфера — каза Шерил.
— Сержант, да не искате да си свалите шлема? — подкачи я Гамис.
— Не бих те съветвал — обади се Хантън. — Освен ако не искаш да вдишаш въздух с температура двеста и седемдесет градуса под нулата.
— Да влезем — подкани ги Марс и поведе групата си с изтощително тътрене на магнитни подметки.
— Странно — отбеляза Шерил, докато се промъкваха навътре в кораба. — Всички вътрешни люкове са отворени. И няма никакви закрепени за стените предмети.
— И няма никого — добави Гамис. — Не се вижда нито един замръзнал труп.
— Капитан Чуч ни каза, че екипажът на този кораб се присъединил към оцелелите в Даласисла — напомни Марс. — Корабът не е преживял бедствие. Може би просто са го оставили в постоянна орбита.
— Но на твърде голямо разстояние от Даласисла — изтъкна Хантън.
Откриха кораба в точка на Лагранж, която се местеше заедно с Далвик, най-големия естествен спътник на Даласисла Едно. Екипажът на „Брансид“ го засече няколко часа след като Далвик се показа иззад планетата. А самата Даласисла обикаляше по много по-отдалечена орбита, за да избегне гравитацията на масивния спътник и прекалено силното магнитно поле на Даласисла Едно. Полетът на совалката с максимална скорост се проточи шест часа. Групата имаше малко време, преди корабът да се скрие отново зад планетата.
— Може би точно това са искали — предположи Марс.
— Май са скрили мостика не по-зле от самия кораб — оплака се Гамис. — Схема на вътрешното разпределение щеше да ни улесни.
— Намерих го — подвикна Шерил, която ги беше изпреварила.
Гамис само изсумтя.
Мостикът се оказа малък, почти уютен, а и тъмен — блещукаше само една светлинка от нещо като навигационен пулт.
— Още свети — посочи я Хантън. — Този кораб има енергия. След толкова време…
— Я да открием как се включва отоплението — предложи Гамис.
Марс пристъпи към пулта и се взря отблизо в светлинката, която беше вградена в него.
Светлинката го заслепи. Марс изломоти нещо и се отдръпна.
Осветлението в мостика трепна и засия равномерно.
— Какво става, по дяволите?!
Шерил се оглеждаше във всички посоки.
— Вие какво направихте? — обърна се Хантън към Марс.
— Разгледах онази светлинка.
— Ясно, но не правете това повече.
— Май е късно за предупреждения.
Някъде в кораба се разнесе глухо бучене. Звуците на пробуждащи се машини. Марс усети натиск върху раменете си. Тласкащо поле или някакво негово подобие се бе включило и вече симулираше гравитация, близка до стандартната.
— Добре, тук вече не ми харесва съвсем официално — заяви Гамис и понечи да излезе от мостика.
Някой стоеше пред вратата.
Гамис кресна стъписан и насочи оръжието си натам. Шерил повтори жеста му.
Човекът пред вратата вдигна ръка, сякаш казваше: „Не правете това, моля ви“.
— Чакайте — спря гвардейците Марс.
Гамис и Шерил останаха на местата си, без да наведат оръжията надолу. Марс тръгна към човека, който го наблюдаваше, все още вдигнал ръка.
Марс застана пред фигурата и мушна с пръст китката й. Показалецът му мина през китката, сякаш я нямаше.
Защото наистина не беше там.
— Гамис, ако го беше прострелял, само щеше да пробиеш дупки в стената — каза Марс.
— Изображение ли е? — промърмори Гамис.
— Ако не е, трябва да е призрак.
— Страхотно — обади се Шерил. — Чий призрак?
Марс се озърна към изображението на човека пред вратата.
— Много уместен въпрос.
— Вашето произношение и употребените граматически структури са ми непознати, но мисля, че вече мога да ги наподобя — изрече видението. И неговото произношение беше твърде странно според Марс, но разпознаваше всяка дума. — Говорите като хората в Даласисла, но с някои разлики.
— Говоря на стандартния език — уточни Марс.
— Стандартния?… Да — каза видението и леко наклони глава встрани. — От Взаимозависимостта ли сте? Досега не съм срещал никого оттам освен хората в Даласисла. За мен тази промяна е много приятна.
— Аз съм от Взаимозависимостта — потвърди Марс. — Всички сме оттам.