— Превъзходно!
— Аз съм лорд Марс Клермон от Край.
— Истински лорд — каза видението. — Колко неочаквано. А двамата, които още се целят в мен с оръжията си, макар че не биха имали никаква полза от тях?
— Сержант Шерил и редник първи клас Гамис — представи ги Марс и им махна с ръка да приберат оръжията. Те се подчиниха неохотно. — А там е Дженети Хантън, компютърен специалист.
— Поне си въобразявах, че съм такъв — обади се Хантън. — Но като ви гледам, обземат ме съмнения.
— Господин Хантън, значи смятате, че съм управлявана от компютър проекция, а не призрак?
— Доктор Хантън — поправи го експертът.
— Доктор Хантън, моля да ме извините.
— А не сте ли проекция?
— Най-точно е да се каже, че съм по малко и проекция, и призрак.
— Ако е така, кой и какъв сте всъщност? — попита Марс.
— Името ми е Тома. Тома Рейно Шанвер. Поне такова беше името ми, когато умрях, а както установявам, оттогава са изминали повече от триста години. Божичко… Аз бях собственикът на „Оверн“ — кораба, в който се намирате. И сега бихте могли да кажете, че аз съм „Оверн“. Как се превърнах в кораб, след като бях човек, е много дълга история и може би трябва да я оставим за друг път. Но все още предпочитам да ме наричате Тома, ако и вие не сте против. Или мосю Шанвер, ако желаете.
— Здравейте, мосю Шанвер — кимна Марс.
— Здравейте, лорд Марс. Или е редно да ви наричам лорд Клермон?
— Лорд Марс. Граф Клермон е моят баща.
— Граф… Виж ти.
— Много чудата история… — проточи Хантън.
— Такава си е — каза Шанвер на Марс. — Приспах се, без изобщо да очаквам, че някога ще се събудя напълно. Корабът беше бездеен три века, ако не броим минималните функции по поддръжката му. А ето че съм буден и имам гости. Бихте ли ми казали защо сте тук, моля?
— Мъчеше ме любопитство за този кораб — отговори Марс.
— И какво в кораба пробуди любопитството ви?
— За начало въпросът е откъде е.
— Лесно е да ви отговоря. От Понтийо.
— Къде е това място? На Земята ли?
Шанвер се усмихна.
— О, не, лорд Марс. Нищо вече не е от самата Земя, нали?
Преди Марс да каже нещо, след кратък звън в ухото му прозвуча съобщение от капитан Лауре. Беше на запис, защото се намираха на няколко светлинни секунди от „Брансид“.
— Имаме проблем — започна тя. — Друг кораб влезе в системата от плитчината на Потока. Засече ни и се насочи към нас. Не отговарят на опитите ни да се свържем с тях. Затова предполагаме, че намеренията им са враждебни.
— Чувате ли това?! — възкликна Гамис.
Всички в групата бяха получили съобщението. Шерил му даде знак да мълчи.
— Не се връщайте на „Брансид“ — продължи Лауре. — Ако корабът предприеме враждебни действия, вашата совалка ще бъде твърде лесна мишена. Включваме двигателите и се отдалечаваме от кораба на местните хора, за да отвлечем вниманието на нашественика от тях. Доктор Сийв и Лайтън още са при хората от Даласисла. Ако е необходимо и възможно, „Брансид“ ще се насочи към плитчината на Потока с цел да се върнем в Средоточие. В такъв случай потърсете убежище в местния кораб. Ще организираме спасителна операция за вас. Не отговаряйте. И ние няма да предаваме съобщения, докато не се наложи. Пожелавам ви късмет.
— „Брансид“ може ли да се защити? — обърна се Марс към Шерил.
— Някога е бил прехващан във флота — каза тя. — Но сега изпълнява куриерски задачи. Не е оборудван за битка, разполага само с отбранителни оръжия.
— Значи, ако онези в другия кораб имат враждебни намерения, ще се разправят без проблеми с „Брансид“ — предположи Хантън.
— Капитан Лауре няма да им се даде лесно — възрази Шерил.
— Това не е отговор на въпроса ми — въздъхна Марс.
— Вашият кораб е нападнат, така ли? — намеси се Шанвер, който слушаше внимателно разговора им.
— Засега не, но може да се случи скоро — обясни Марс.
— Но не са го нападнали хората от Даласисла.
— Не.
Марс си припомни, че Шанвер е спал три столетия и няма как да е наясно със скорошните събития.
— Кой ви напада? — попита техният домакин.
— Още не знаем.
— Уви, налага се да ви осведомя, че не мога да предложа сериозна подкрепа — каза Шанвер. — Използвам съхранена енергия за притеглянето и жизнената среда, корабът скоро ще се затопли достатъчно, за да се чувствате добре тук. Но включването на двигателите ще отнеме няколко часа.
— А ние можем ли да помогнем с нещо?
— Не, благодаря. Инженерният сектор беше напълно автоматизиран още преди аз да се слея с кораба. Само бихте пречили.