— Този кораб скоро ще мине зад Даласисла Едно — намеси се Хантън. — Ще се лишим от връзка с „Брансид“, каквото и да направите.
— Ако нещо сполети „Брансид“, с нас е свършено — каза Гамис.
— Каня ви да останете тук — успокои го Шанвер.
— Чудесно предложение — язвително отвърна Гамис. — Случайно да имате някой сандвич?
— Затвори си устата, редник — скастри го Шерил. Гамис се подчини, а тя стрелна с поглед Марс. — Той обаче е прав.
Марс кимна.
— Какви припаси имаме в совалката?
— Белтъчни блокчета, ще ни стигнат за около пет дни. И вода за около три дни.
— Аз имам вода — каза Шанвер.
— Но не и храна? — предположи Марс.
— За съжаление, нямам. А дори да имах, едва ли бихте искали да опитате храна отпреди три века.
— Значи водата не е проблем, но храната ще стигне само за пет дни — обобщи Шерил.
— Хората от Даласисла ще ни дадат храна — каза Марс.
— Сър, и на тях храната едва им стига. Да не говорим, че не можем да си свалим скафандрите, без да ги заразим с нещо.
— Какво се е случило с хората в Даласисла? — попита Шанвер.
Марус поумува какво да му каже и как.
— Сложно е — реши да бъде кратък накрая. — Но последните три века не са били много добър период за тях.
— О… — запъна се Шанвер. — Олеле…
— Сигурен ли сте, че двигателите ще се задействат? — попита на свой ред Марс.
— Би трябвало. Аз спах, но „Оверн“ е проверявал редовно своите системи и процеси. Мога да ви уверя, че всяка система в кораба работи нормално.
— А имате ли оръжия? — намеси се Шерил.
— Това не е боен кораб — отговори Шанвер. — Няма ракети и други проектилни оръжия, които след три века бездруго щяха да бъдат със съмнителна годност. Но преди да напусна Понтийо, се погрижих да бъде инсталиран комплекс от лъчеви оръжия.
— И каква беше причината? — попита Гамис.
— Нека се задоволим с обяснението, че ако изобщо се наложеше да напусна Понтийо, трябваше да го направя внезапно и имаше вероятност да ме подгонят. А преследвачите ми биха предпочели, в случай че не успеят да ме заловят, да ме пръснат на мънички парченца.
— Вие да не сте някакъв престъпник?
— Зависи от кого очаквате отговор на този въпрос, редник Гамис — каза Шанвер. — Впрочем онези, които бихте могли да попитате, вече са мъртви.
— Тези лъчеви оръжия… Вършат ли работа? — поинтересува се Шерил.
— Щом двигателите достигнат пълна мощност, очаквам и оръжията да бъдат функционални. Не са свързани пряко с двигателите, разбира се, но получават енергия от тях.
— Значи според тебе трябва да нападнем онзи кораб? — обърна се Марс към Шерил.
— Да, бих го направила, ако корабът беше мой. Но не е мой.
Всички се вторачиха в Шанвер.
— Е, струпаха ми се много неща наведнъж — каза им той. — Спя си три века, будя се от присъствието на четирима непознати в моя кораб, а след по-малко от четвърт час от мен се иска да се впусна в битка на тяхна страна. Изобщо не е същото като да ви предложа временно гостоприемство.
— Това „не“ ли означава? — попита Шерил.
— Означава „мисля по въпроса“. — Шанвер се обърна към Марс. — Лорд Марс, имаме поне шест часа, докато двигателите се задействат. Предлагам да запълним това време, като ме осведомите какво се е случвало напоследък.
— Много има за разказване — увери го Марс.
Шанвер кимна.
— Ще се задоволя и само със случилото се през последните триста години.
17
Надаш не бе виждала от години майка си толкова наежена. Отчасти се дължеше на усилията на Кива Лагос да превърне Тинда Луентинту в боксова круша, но не толкова заради състоянието на горката Луентинту, а заради съвета на Лагос към графинята да си разкара задника от нейната планета. Графинята наистина си разкара задника от планетата и се върна бясна в „Цялата вина“.
Но това не беше основното наистина. В по-голяма степен напрегнатостта й се дължеше на тайното посещение на Джейсин и Деран Ву в кораба, които искаха да се срещнат с Надаш и да споделят подробно с графинята всички свои кроежи в този вълнуващ заговор, с който се бяха захванали. Мозъкът на Надаш постави ехидно ударение върху думата „вълнуващ“, защото за нея досега нямаше нищо интересно в тази история. Всъщност единствената отредена й роля в поредния заговор за премахването на Грейланд II беше сключването на брак.
Този факт човъркаше съзнанието й. Нямаше нищо против да играе ролята на бъдеща съпруга, ако участваше дейно в целия замисъл. Така беше до момента, когато годежът с наследника на престола Ренеред Ву се провали. Тя влезе в играта без илюзии, готова да приеме неизбежното и да направи всичко необходимо. Домогваше се до Ренеред Ву, като го заблуждаваше успешно, че той се домогва до нея, омайваше го, забавляваше го, чукаше се с него и допълваше качествата му толкова добре, че Ренеред да смята връзката им за нещо повече от изгоден политически съюз.