Надаш въздъхна и изпъна мъничко гърба си. Графинята остана доволна и пак прикова вниманието си във вратата.
Разликата между Джейсин и Деран Ву беше около пет години, но ако трябваше да съди по външността, Надаш би преценила, че е поне десетилетие. Джейсин, по-възрастен от нея с повече от десет години, беше тантурест и отпуснат, лицето му като от тесто, прическата заслужаваше единствено определението „окълцан“. В изражението му личеше ум, но не и любознателност. Надаш долавяше, че той е консервативен човек, но не в добрия смисъл на предпазливост, съчетана с практичност и разсъдливост. Той просто искаше всичко да бъде правено както той желае, и то защото открай време се прави така. Тя се досещаше, че в леглото Джейсин е вяла буца плът.
Прическата на Деран беше великолепна, показваше грижа за косата, но не и престараване. Костюмът му прилягаше добре, а и той го запълваше приятно за окото. От лицето му лъхаше и ум, и буден интерес. Надаш наблюдаваше как той огледа набързо и внимателно помещението, без да пренебрегва нея и майка й. И в походката му личеше жизненост. Нямаше съмнение, че и той е консервативен, но с нагласа и подход, надхвърлящи „просто така се прави“. Надаш беше убедена, че Деран охотно би проявил гъвкавост за използваните средства, ако резултатът е все същият и постигне целта си, тоест запазване на положението, в което той е на върха. Надаш би очаквала в леглото Деран да я възбуди и задоволи, както и да вземе своето. Непременно.
„Разбира се, падна ми се буцата плът.“
Графинята поздрави Деран сърдечно, но кратко, а Джейсин — по-словоохотливо. За всеки страничен наблюдател щеше да е ясно кой е по-важен според нея. А на Деран май му беше забавно.
— Джейсин, това е моята дъщеря Надаш, както очакваш — представи я графинята.
Това беше знак за Надаш да го доближи с протегната ръка, която Джейсин стисна делово.
— Лейди Надаш, за мен е удоволствие.
— Радвам се на запознанството ни, лорд Джейсин — отвърна Надаш.
— Аз… ъъ… бих искал да ви се извиня, лейди Надаш.
— За какво, сър?
— Докато бяхте в затвора, една от моите наемници…
— А, да. Разбирам. Убийцата с лъжицата.
— Сега осъзнавам, че това не беше най-доброто възможно решение.
— Лорд Джейсин, вие сте вярвали, че така защитавате интересите на своя Дом — каза Надаш. — Както постъпвате и в момента. Мога да разбера подбудите ви, макар да съм щастлива, че вашата наемница не се прояви толкова успешно, колкото сте се надявали тогава.
— И все пак ви поднасям извиненията си.
— Скъпи Джейсин — Надаш се отказа от обръщението „лорд“, за да внуши дружеска близост, — ако ни предстои да бъдем емперо и съпруга, ще бъде необходимо първо да загърбим дребните неприятности от миналото. Няма за какво да се извинявате. Важно е само онова, което можем да постигнем, ако гледаме напред.
— Е, добре, щом е така.
Джейсин се усмихна и пак съсредоточи вниманието си върху графиня Нахамапитин. Надаш, която бе настроила гласа си за топлота с лек намек за интимност, се обезсърчи. Толкова напразно похабени усилия. Обърна се към Деран, чиито устни се бяха извили в усмивчица. Поне той бе схванал какво се опита да направи тя и как то изобщо не стигна до Джейсин.
Когато четиримата седнаха да обсъждат затворническите си дела, пролича недвусмислено, че Джейсин е дошъл да се занимава само с бизнес — по-точно с плана на графиня Нахамапитин, който тя излагаше до последната подробност. Джейсин слушаше и вмяташе убедителни, но банални забележки и уточнения, а след десетина минути вече беше ясно, че Надаш и Деран стават съвсем излишни в разговора за замисъла и изпълнението му. От време на време някой от двамата се опитваше да вмъкне коментар или идея. Графинята и Джейсин отделяха миг-два да покажат, че са ги чули, после продължаваха да говорят за своите планове. След половин час Надаш вече се нуждаеше от нещо по-силно за пиене.
Деран отиде с нея при бара.
— Ако не греша, в момента се чувствате полезна колкото мен.
— Любопитно е, че ви хрумна думата „полезна“.
Тя си сипа уиски.
— Ами не знам коя друга е по-уместна. — Деран се озърна към графинята и Джейсин, впили погледи един в друг. — Според мен е чудесно, че тази революция ще се осъществи, а за да получим облагите от нея, от нас се иска само да присъстваме.
— Поне докато има облаги от нея — вметна Надаш.
Взе втора чаша, наля уиски и в нея, после я предложи на Деран.
— Благодаря. — Той вдигна чашата. — За „докато има облаги от нея“.
— Амин. — Надаш се взря в него, отпи глътка и стигна до мигновено решение. Изви глава към майка си. — Деран иска да разгледа кораба. Ще го заведа тук-там.