— Да, чудесно — каза графинята и се съсредоточи отново в разговора с Джейсин.
Деран гледаше Надаш.
— Значи искам да разгледам кораба?
— Именно — увери го Надаш. — Особено някои кътчета.
— Между другото, благодаря — каза Надаш, след като Деран я задоволи и се погрижи да вземе и своето от нея.
— За мен беше удоволствие — отвърна Деран. — И аз ти благодаря.
— Не за това говоря.
— Ох… Толкова зле ли се представих?
— Изобщо не беше зле — успокои го тя. — Но всъщност ти благодаря, че се постара да не ме наръгат с лъжица в затвора.
— А, за онова ли. Нищо особено. Твоята спасителка работеше в службата за сигурност на Дома. Разведе се, започна да прекалява със силните вещества, за да забрави, и напълно си оплеска живота. В затвора се отказа от пагубните навици и влезе във форма. Честно казано, за нея беше най-добре, че я прибраха на топло. Прие с радост тази задача от мен. Поне за малко се почувства както когато работеше за нас.
— Няма спор, че очисти майсторски онази жена с четка за зъби. Не се съмнявам, че са й лепнали още няколко години затвор.
— О, не, няма да й утежняват присъдата. Ще установят, че е действала при самоотбрана.
— И случайно си е носила четка за зъби със затъкнато острие?
— В затвора е. Всички там го правят.
— Не и аз.
— Затова малко оставаше да те наръгат с лъжица.
— Убедителен довод. А ти защо предложи да ми помогнеш?
— Защото знаех, че Джейсин е организирал убийството ти, но аз не бях съгласен, че за нашия Дом е добре да си влошава още повече отношенията с твоя Дом.
— Само това ли?
— И защото прецених, че ако ти направя услуга, ще подобря възможностите за бизнес на нашия Дом.
— Друго има ли?
— И защото си мислех, че може скоро да се нуждаем от нов емперо, който пък ще се нуждае от съпруга. И то съпруга, чийто Дом ще ни бъде безкрайно благодарен за получения втори шанс. Пък и ти бездруго вече беше одобрена за тази роля.
— Може да се каже, че и ти ме изпробва току-що.
— Бих казал, че всъщност ти ме изпробва, но да речем, че си права.
— Моля те да ми простиш. Все пак бях доста дълго в затвора.
— Повярвай ми, няма за какво да ти прощавам.
— Но се отказа от желанието си да станеш емперо. Задоволи се с по-малко.
— Първо, шансът ми да стана емперо беше незначителен. Джейсин е тесногръд и муден, но набере ли инерция, труден е за спиране, пък и стои малко над мен в хранителната верига, така да се каже. Ако бяхме влезли в схватка, силите ни щяха да бъдат почти равни, но предимството е на негова страна. Второ, да се „задоволя“ с цялата власт над Дома Ву никак не е малко. Доста примамлива утешителна награда.
— Жалко — промълви Надаш. — Щеше да ми хареса, ако продължим да правим същото както преди малко.
Деран се ухили.
— Но защо да не продължим?
— Съжалявам, но няма как да се случи. Ще мога да имам свои играчки, Джейсин — също, стига да иска. Но не можем да си позволим забавления с хора, които са реална заплаха.
— Значи очакваш да бъда заплаха.
— Знам, че ще бъдеш. Затова получаваш Дома Ву. Ще бъдеш толкова зает с управлението на Дома и отбиването на атаките от разярени братовчеди, на които сте отнели властта, че не би могъл да си вдигнеш погледа от бюрото през следващите трийсет години.
— Както го представяш, не изглежда много привлекателно.
— Защото не е. Поне в сравнение с онова, което би могъл да имаш, тоест всичко.
Деран млъкна, след малко се подпря да седне на леглото.
— Не ми е ясно защо това те вълнува — каза накрая. — Джейсин ти подхожда идеално. Той е амбициозен, макар и лишен от въображение. Можеш да го тласнеш в каквато посока искаш и той ще стигне до целта, като прегази всичко по пътя си. Нали това би искал Домът Нахамапитин от новия емперо?
— Това иска Домът — подчерта Надаш. — Това иска моята майка. Виж я само как се е вкопчила в Джейсин. Веднага разпознава доброто податливо същество.
— А ти не искаш същото, така ли?
Надаш се надигна, намести се в скута му, обви го с крака и започна да си играе с неговата добре поддържана, но без престараване коса.
— Може би искам човек, на когото не съм принудена да навивам пружинката и да го побутвам в желаната посока. Може би искам човек, който ще цени каквото аз мога да предложа, вместо само да се съгласи, че може да ме използва за собствените си планове и изгода. Може би искам човек, от когото ще родя деца, без да се плаша от вероятността да пораснат потискащо скучни. Може би искам човек, който умее да се чука, и ще бъда щастлива, докато заедно се занимаваме с това.