Деран се ухили отново при тези думи и Надаш усети началото на ерекцията му под себе си, което означаваше, че при него периодът за възстановяване е поносимо кратък и това би й харесало, но не точно сега, когато беше насред маркетинговата си кампания.
— Може би, Деран Ву, искам човек, който наистина ще бъде емперо, а не само инструмент за мен и моето семейство. Грейланд греши за какво ли не, но не и в твърдението си, че всичко се променя. Необходим ни е човек, който може да се справи с това. Грейланд не може. Погледни Джейсин. Готова съм да се обзаложа за нежеланието му дори да приеме факта, че всичко ще бъде различно, объркано и опасно през следващото десетилетие. Мога да го побутвам и да го ръчкам, но той нито ще бъде бърз, нито ще отиде далеч. Ще прегази всичко по пътя си, но никога няма да стигне там, където е необходимо за всички нас. Затова може би искам човек, който ще стигне там, като аз му помагам, а не го тласкам.
— „Не го тласкам“ не е много присъщо за Нахамапитин — вметна Деран.
— Готова съм и аз да се променя — увери го Надаш.
Деран й се усмихна и за миг на лицето му се мярна нещо наистина човешко — съвсем бледа сянка на неувереност.
— Ти изобщо не ме познаваш — каза той. — Както и аз тебе. Искаш твърде много от съвсем чужд човек.
— Определена съм за съпруга на твоя братовчед, когото познавам още по-малко. Пък и хайде да си говорим прямо за предложението ми, Деран. Политически съюз. Нито повече, нито по-малко. Познаваме се достатъчно, за да изясним поне това.
— Значи ми „показа кораба“, за да ме убедиш да сключим сделка.
— Не. Просто исках да се чукам. Но няма да те лъжа, Деран. Ти се прояви в обиколката на кораба достатъчно добре, за да засилиш желанието ми да ти предложа политически съюз.
— Ще приема това като комплимент.
— Както и би трябвало — отбеляза Надаш. — Но сега искам да отговориш дали приемаш моето предложение. Ако отказваш, благодаря ти, че не ме остави на сухо. Ако приемаш, имаме работа за вършене.
— Да попречим на твоята майка и моя братовчед?
— Не — възрази Надаш. — Искам да продължат да правят всичко, с което са се заели.
18
Малко преди „Оверн“ да се потули по орбитата си зад Даласисла Едно, Марс получи криптирано съобщение от Хатиде Ройнолд:
Насочилият се към нас кораб явно е неприятелски. Изстреляхме сонда към плитчината на Потока, а те я унищожиха. Екипажът е на местата си под бойна тревога, останалите не мърдаме от каютите. Изглежда, ще бягаме и ще се опитваме да се защитим. Съвсем сигурна съм, че според капитан Лауре положението ни никак не е добро. Някой сигурно е възложил задача на тези типове, които ще да са.
Лауре ми позволи да ти изпратя това единствено съобщение. Казва, че ако всичко потръгне зле, тя ще запише всички данни от мисията ни в изключена сонда и ще остави в нея предавател, който ще се задейства по-късно, за да я намерите. Данните включват и някои нови предположения от мен, които ще ти бъде интересно да видиш. Капитанът вече е изпратила молбата хората в Даласисла да получат кораб. Така че ще се наложи да издържите някак не повече от две-три седмици, докато пристигне. Дишайте само когато се налага.
Не искам да те лъжа. Малко съжалявам, че не си останах у дома. Или че не дойдох с тебе да търся онзи кораб. Ето докъде се докарах с този мой саможив характер.
Въпреки всичко ти благодаря. Не беше длъжен да ме изслушаш, когато те потърсих. Но ти ме изслуша. Повярва ми и се сприятели с мен. Тези твои качества ми допадат.
Х.
По времето, когато „Оверн“ се показа иззад планетата, „Брансид“ вече беше разширяващ се облак от отломки.
— Това е онзи кораб.
Хантън сочеше точка на главния екран в „Оверн“, която се движеше обратно към плитчината на Потока, за да се върне в Средоточие.
— Сигурни ли сме, че са те? — попита Шерил.
— Сигурни сме. Единственият обект в цялата система с такава скорост, който не е в орбита около Даласисла Едно. — Той показа друга точка на екрана. — Ето я плитчината на Потока, през която се влиза в струята към Средоточие. Със сегашната си скорост ще я достигнат за двайсет часа. Засега не ускоряват, което е интересно.
— А защо е интересно? — попита Марс.
— Защото означава, че в момента не използват двигателите си — обясни му Шерил. — Иначе щяха да се ускоряват равномерно. Движат се натам само по инерция.