— Възможно е двигателите им да са повредени — допусна Марс.
— Възможно е.
— Или просто не бързат — подхвърли Гамис.
— Може би — съгласи се Шерил. — Но ние навлязохме с ускорение в плитчината по пътя насам. Знам, че капитан Лауре имаше намерение да направи същото, когато си тръгнем. Защото тези плитчини няма да ги бъде още дълго… — тя се озърна към Марс, — … а вашите прогнози докога ще останат достъпни, може и да са неточни. Без да се засягате.
— Не се засягам — сви рамене Марс.
— Капитан Лауре не искаше да се бави тук дори минута по-дълго от необходимото. Щяхме да ускоряваме с пълна мощност по обратния път. — Шерил посочи точката на екрана, която представяше кораба. — Ако онези хора не са тъпанари, би трябвало да направят същото. Значи има причина да не го правят.
— Твърде много догадки — възрази Гамис.
— Но не са безпочвени — отбеляза Марс. — Ако двигателите са повредени, „Брансид“ може и да ги е улучил. Затова куцукат така към дома.
— И все пак имат намерение да се приберат през плитчината — посочи Хантън. — Значи генераторът на полето работи.
— Стига двигателите да не са съвсем издъхнали — напомни Шерил. — Тогава не биха имали мощност, за да захранят генератора на полето.
— Мосю Шанвер? — обърна се Марс към компютърната проекция.
Призракът се усмихна.
— Лорд Марс, вече се питах кога ще си спомните за присъствието ми тук.
— Можем ли да догоним онзи кораб?
— Траекторията им минава покрай Даласисла Едно. Ако останем на тази орбита, ще бъдем зад планетата спрямо тях, когато минат. Разбира се, вече няма причина да оставаме на тази орбита. В този момент двигателите и енергийните системи на „Оверн“ вече разполагат с цялата си мощност.
Шанвер кимна към главния екран, който потъмня за миг и стресна Хантън, после се появи ново изображение с траектория за прехващане на вражеския кораб.
— Ако не ускорят, ще ги догоним след десет часа — продължи Шанвер. — Ако се движат с ускорение, това променя ситуацията, но в случай че корабът има сходни с „Брансид“ характеристики, които споделихте с мен, въпреки всичко ще ги прехванем най-късно след осемнайсет часа. На голямо разстояние от плитчината на Потока.
— И тогава ще ги пръснем на парченца — закани се Гамис. — Както те постъпиха с „Брансид“.
Шанвер се взря в Марс.
— Лорд Марс, такова ли е и вашето намерение?
— Не — отвърна Марс.
— Какво?! — настръхна Гамис. — Сър, тези шибаняци убиха преди малко нашите хора. Да им го върнем тъпкано е справедливо.
Марс тръсна глава.
— Мъртви стават безполезни.
— Не разбирам.
Марс погледна Шанвер.
— Но вие ме разбирате, надявам се.
— Струва ми се, че разбирам, лорд Марс.
— Ще успеем ли?
— Зависи в какво състояние е техният кораб и какво бих могъл да науча от моето сканиране и пряк оглед. Нека ви предупредя, че ще се наложи да ги доближим.
— Колко?
— Ако ви дам точен отговор, няма да го харесате.
— Мисля, че те ни забелязаха — каза Хантън, когато корабът изстреля две ракети към „Оверн“ от разстояние хиляда километра.
Шерил гледаше показаната на екрана траектория на ракетите, които се устремиха към тях.
— Тези ми приличат на „кошери“. Носят много бойни глави. Ще се разделят малко преди попадението.
— Какви грубияни — промърмори Шанвер.
Изчака ракетите да доближат на сто километра, преди да ги порази с лъчевите си оръжия. Те се разпаднаха беззвучно на дребни частици в космическата пустота.
— Вашите лъчи остават кохерентни на разстояние сто километра — отбеляза Хантън.
— Да, искам онези в другия кораб да повярват в това — отговори Шанвер. — Не очаквам нашите приятелчета да са изстреляли ракетите с надеждата да ни улучат. Искаха да научат как и кога ще реагираме. И сега им се струва, че знаят.
— Значи вече сте правили нещо подобно.
— Нали ви казах, че трябваше да се упражнявам, докато ме преследваха.
— А на какво разстояние вашите оръжия остават ефективни? — попита Марс.
— На не чак толкова голямо — каза Шанвер.
Показа другия кораб на главния екран. От почти хиляда километра приличаше на смътно очертан клин. „Оверн“ го доближаваше „отгоре“ спрямо плоскостта на еклиптиката в системата Даласисла. „Смърт от небето“ — хрумна му на Марс.
— Нещо да ми кажете за този кораб? — подкани Шанвер.
— Като го гледам, трябва да е от клас „Фардинг“ — отговори Шерил след минута.