— Уви, това не означава нищо за мен — каза Шанвер.
— Кораб прехващач — започна да обяснява тя. — С малоброен екипаж, бърз, сравнително тежковъоръжен. Предназначен е за борба с пиратски и контрабандистки кораби. Тоест за унищожаването им.
— Значи не остават съмнения за какво е бил изпратен тук — обади се Марс.
— Мисля, че бездруго вече знаехме отговора. Странното е, че когато ги извеждат от състава на флота, повечето от тези кораби накрая попадат в ръцете на разни пирати. И причината май е тъкмо във въображаемата възможност да избягат или да се сражават с изпратените срещу тях бойни кораби.
— Само въображаема ли? — попита Шанвер.
— Флотът просто изпраща по-големи кораби срещу тях.
— С повече ракети — добави Хантън.
Този път „кошерите“ разделиха бойните си глави по-рано и една от малките ракети стигна на десет километра от „Оверн“, преди Шанвер да я унищожи.
— Още си играете с тях, нали? — пожела да знае Гамис.
— Да, ако такъв отговор ще ви успокои.
— Както се изразихте, не звучи успокояващо.
— Съжалявам.
Когато „Оверн“ се сближи на двеста километра, към тях се насочиха лъчи от заредени частици. Докоснаха „Оверн“ за цяла една десета от секундата, преди да изчезнат, а от нападащия кораб се разхвърчаха парченца на малки облачета.
— О, чудничко — одобри Гамис.
— Какво се случи току-що? — попита Марс.
— Чаках това нападение, за да потвърдя предположенията си кои части от кораба са неговите лъчеви оръжия. Щом се уверих, премахнах ги. После направих същото с всяка друга особеност по видимата страна на кораба, която приличаше на модул за лъчево оръжие. За всеки случай.
— Още ракети.
Хантън бе изпънал ръка към главния екран.
— Не забравяйте, че така не ги лиших от всички защитни системи, с които са оборудвани — отбеляза Шанвер. — Моля да ме извините за момент.
От петдесет километра Марс и останалите от групата различаваха и малки детайли по изображението на вражеския кораб.
— Достатъчно ли се сближихме? — попита Марс.
— Почти.
Четиресет километра.
— Всеки момент ли? — пак попита Марс.
— Малко остава.
Трийсет километра, корабът на екрана ставаше все по-голям и без увеличение.
— Малко се изнервям — призна си Марс.
— Скоро — обеща Шанвер.
— Ракети — обади се Хантън.
— Да, това опъва нервите — съгласи се Шанвер след секунда.
Звънтящо ехо оповести сблъсъка на парче от ракета в корпуса на „Оверн“.
Десет километра.
— Сега — каза Шанвер и заби своя лъч не в самите двигатели, а в малка площ по-нагоре и вдясно от тях.
Лъчът проби дупка в корпуса и проникна в кораба. Отворът избълва въздух, пара и малко облаче от отломки. Марс чу бучене в „Оверн“ — признак за корекциите, за да останат неподвижни спрямо другия кораб, а не да се забият в него и да загинат заедно с враговете.
— Това ли беше? — попита Гамис.
— Достатъчно е — увери го Шанвер и се обърна към Марс. — Трябваше да сме наблизо, за да знам как се разпределя енергията в техния кораб. Предполагахме, че двигателите вече са повредени, затова не биваше да рискувам с тях. Пробих с лъча онова, което изглеждаше като централен разпределителен модул. Според моите догадки, щом престане да работи, двигателите и енергийните системи се изключват за избягване на взрив, докато не бъде поправен.
— Кога биха могли да го поправят?
— Е, аз го унищожих, значи никога. Допускам, че в момента захранват системите в кораба с аварийните енергийни резерви.
— Това стига да си поддържат живота засега, но не и да включат генератора на полето — каза Шерил.
— Ако навлязат в плитчината на Потока без мехур от пространство-време, свършено е с тях.
— А все още се движат по траекторията към плитчината — добави Хантън. — И ще влязат в нея след девет часа и петнайсет минути.
— Какво ще правим сега? — попита Гамис.
— Ще изядем по едно белтъчно блокче и ще чакаме те да ни се обадят — отговори Марс.
Свързаха се с тях, когато на другия кораб му оставаха четири часа до плитчината.
— До неидентифицирания кораб, говори „Принцесата е в друг замък“ — започна гласът по радиовръзката.
Хантън бе съобщил на Шанвер честотите, на които беше най-вероятно да ги потърсят, и по негова команда „Оверн“ ги прослушваше непрекъснато.
— Аз съм капитан Кав Понсуд. Моля, отговорете.
— Здрасти, „Принцесо“ — отзова се Марс. — Говори лорд Марс Клермон от „Оверн“.
Дълго мълчание.
— Казахте „лорд Марс Клермон“?