— Да.
— Добре е, че не знаех за тях. Не биваше да оставям никакви свидетели, които биха могли да разкажат какво сме направили.
— Но не успяхте да убиете тъкмо човека, който беше вашата набелязана цел.
— Лорд Марс, мога да оценя иронията на положението, в което изпаднах. Казвам ви всичко това, защото нямам избор. Нито аз, нито моят екипаж искаме да умрем тук, и то по такъв начин.
— Искате от мен да ви дам възможност, която вие отказахте на „Брансид“?
— Лорд Марс, ако не разчитах да обмислите и тази възможност, изобщо не бих си отворил устата.
— Почакайте.
Марс пак погледна Шанвер, който кимна и прекъсна предаването от „Оверн“. Марс се тръшна на стол, закри лицето си е длани и се разплака.
— Това е… — започна Хантън, но Марс махна с ръка.
Хантън млъкна смутен. Същото изражение можеше да се види по лицата и на останалите на мостика.
След минута Марс кимна на Шанвер и връзката беше възстановена.
— Капитан Понсуд, ще дадете пълни показания за всичко това.
— Лорд Марс, ако това е цената за живота на моя екипаж, ще повторя всяка казана на вас дума пред който съдия ми посочите.
— Капитане, няма да говорите пред съдия. Ще кажете всичко на емперо. Лично. И аз ще присъствам, докато давате показания.
Мълчанието се проточи.
— Разбрах, лорд Марс. От този момент ви предавам официално командването на „Принцесата“. Вече вие давате заповедите.
Марс кимна, но се сети, че Понсуд няма как да го види по радиовръзка.
— Благодаря, капитане. Моят сътрудник господин Шанвер ще обсъди скоро с вас подробностите по прехвърлянето ви в „Оверн“. Подгответе се.
— Ще бъде изпълнено. Колкото по-скоро, толкова по-добре за нас.
— Споразумяхме се. — Марс погледна Шанвер. — Ще се справите ли е това?
— Вече обсъждам с капитан Понсуд как ще го направим.
Марс се озадачи за миг, но си спомни, че Шанвер е виртуална личност. Предположи, че виртуалната личност може да създаде толкова свои копия, колкото пожелае. И кимна за пореден път, за да покаже, че е разбрал.
— Има ли нещо конкретно, което искаме да бъде пренесено от „Принцесата“? — попита Шанвер. — Освен екипажа, за който вече знам, че се състои от седем души.
— Малък екипаж — вметна Шерил.
— Нашият е още по-малък.
— Искам колкото е възможно по-пълен архив от техния кораб — реши Марс. — И всички улики за сделката с Ву, които Понсуд има.
— За тази сделка май е било платено с налични — обади се Гамис.
— Вероятно е така, но въпреки това искам да получим всички възможни доказателства.
— Нуждаем се и от цялото количество храна, което биха могли да донесат — напомни Гамис на Шанвер. — Значи всички техни запаси. Вече ми се повръща от тези белтъчни блокчета.
— Можем ли някак да спасим техния кораб? — попита Марс. — Хората в Даласисла сигурно биха успели да отмъкнат всичко полезно от него.
— Капитан Понсуд ми съобщи — каза Шанвер, — че имат малка совалка, с която ще се прехвърлят при нас и ще пренесат храната. Зависи колко ще продължи този превоз и дали совалката може да бъде пилотирана дистанционно, но вероятно бих успял да я използвам, за да избутам „Принцесата“ встрани от плитчината на Потока. Трябва да знаете, че има голям шанс това да причини повреди и на совалката, и на „Принцесата“.
— По-добре е от нищо.
— И то съвсем буквално в този случай — съгласи се Шанвер. — Ако щетите по совалката не се окажат прекомерни, ще проверя мога ли да я програмирам, за да тласка „Принцесата“ по обратната траектория към Даласисла. Ако успея, хората от Даласисла ще имат два кораба, от които да си вземат необходимото.
— Искам да им оставя и совалката от „Брансид“ — реши Марс. — Бездруго нямате място за нея тук. Не искам да обикаля около Даласисла Едно.
— Трябва да се върнем, за да приберем Сийв и Лайтън — настоя Шерил. — Не бива да ги зарязваме тук.
— Аз мога да програмирам совалката за автономен полет до кораба, в който са хората от Даласисла — предложи Хантън. — Ще вземе Сийв и Лайтън, също и данните, оставени от „Брансид“, а после ще влезе в Плитчината и ще стигне до Средоточие.
— Щом Ву са знаели къде е „Брансид“, ясно им е и че има вероятност да се върне — натърти Шерил. — Не беше невъзможно да отбие атаката на „Принцесата“.
— Значи очакваш някой да ни дебне в другия край на струята към Средоточие — досети се Марс.
— Аз бих го направила на тяхно място.
— Но ние няма да се върнем с „Брансид“ — възрази Гамис.