— Вярно, но нали все пак ще се върнем през струята от Даласисла — изтъкна Шерил. — На тяхно място бих разпарчетосала всичко, излязло от тази плитчина, включително и „Принцесата“. Колкото по-малко свидетели, толкова по-добре.
Марс обмисли думите й и погледна Шанвер.
— Попитайте капитан Понсуд дали има комуникационни сонди.
— Има — потвърди Шанвер след малко. — Той казва, че възнамерявал да изпрати една след унищожаването на „Брансид“, но забравил, защото са били прекалено заети с усилията да стигнат някак до плитчината на Потока, а после и с опитите да се отърват от нас.
— Кажете му да изпрати една с потвърждение за моята смърт и унищожаването на „Брансид“, както и да добави, че ще останат тук един месец, за да отмъкнат каквото могат от древните станции. Нека посочат точна дата, на която имат намерение да напуснат тази система. — Марс се озърна към Шерил. — Ако Ву са намислили да възложат някому и тяхното унищожаване, ще си променят графика според съобщението от Понсуд.
— Много сте лукав — похвали го тя.
— Нямам желание да ме разпарчетосват. — Марс пак заговори на Шанвер: — А вие най-после ще имате възможност да посетите Взаимозависимостта.
— Почакайте малко, искате да се върнете във Взаимозависимостта с този кораб ли? — попита Шанвер. — Не мога да го направя. Нямам генератор на полето.
Всички се вторачиха в него.
— Шегичка — каза им Шанвер. — Имам генератор, разбира се.
— Трябва да обсъдим някой път вашето чувство за хумор — подхвърли Марс, след като заедно с останалите живи хора на мостика се опомни от прединфарктното състояние. — Май състоянието на полусмърт му е повлияло.
— Такова си беше и преди — увери го Шанвер. — Как си мислите, че умрях?
Трета част
19
Малко преди уречения срок за завръщането на „Брансид“, който корабът и екипажът му нямаше да спазят, още две струи на Потока изчезнаха.
Първо струята от Марлоу към Кеалакекуа. Населението на двете системи беше малобройно, а прекият маршрут между тях се използваше рядко, защото полетът по него се проточваше един месец, а обиколният маршрут през Бейлаган спестяваше десет дни от това време. Този факт беше поредното напомняне, че времето в струите на Потока не зависеше от разстоянието между системите, пък и бездруго оплетените тънкости на Потока бяха достъпни само за умовете на шепа хора.
Затова не се случваше често струята от Марлоу към Кеалакекуа да служи за законни пътувания и товарни превози. Тя се превърна в любим маршрут на контрабандисти, пирати и други типове, които нямаха нищо против полетът да се проточи малко повече, ако така можеха да избегнат прехващачите на бойния флот и инспекторите на местните митници. Когато струята на Потока изчезна, не бяха заявени официално никакви загуби на хора и стоки. Заличените от вселената осем кораба и около хиляда души бяха потеглили на частни, нерегистрирани или незаконни полети. В архивите нямаше нито списъци на екипажите и пътниците, нито товарителници, нито дати на отпътуване и пристигане. Просто вече ги нямаше. Техните клиенти, съдружници и близки никога нямаше да научат какво ги е сполетяло, защото в някои случаи дори не подозираха, че са избрали този маршрут.
Втората изчезнала струя обаче имаше много по-голямо значение. Свързваше системите Гуелф и Сегед, които всички причисляваха към демографското и икономическото „ядро“ на Взаимозависимостта. А поради чудатостите на Потока данните на граф Клермон за разпадането му и прогнозите за изчезването на отделните струи още не бяха получени в Гуелф. Така че пътуванията и превозите между двете системи си оставаха твърде оживени, когато струята на Потока изчезна ненадейно, а за жителите на Гуелф — неочаквано.
Последствията бяха много тежки. Изчезнаха десетки хиляди хора, сред тях и онези в пътническите кораби „Зовът на звездите“ и „Звезден оазис“, които бяха побрали общо десет хиляди души. Изчезналите стоки причиниха загуби от над един милиард марки. Полетите от Гуелф към Сегед, които дотогава продължаваха седем денонощия и осем часа, щяха да се удължат до повече от месец през обиколните маршрути.
Струята на Потока от Сегед към Гуелф оставаше достъпна, но в системата Сегед спряха всякакви полети по нея от страх, че бедствието може да се повтори. В системата Гуелф пък прекратиха и полетите през оставащите три плитчини на Потока, докато не получат някакво обяснение за това нещастие. Щяха да получат обяснението от Средоточие след цял месец и още няколко милиарда загуби от неосъществени сделки. А нанесената рана в масовото съзнание на хората в Гуелф никога нямаше да се изцели напълно.