— Благодаря ти.
— Все пак искаш ли да чуеш мъдрия съвет?
— Да — натърти Кадения. — Да, искам.
— Ето го. Увереността не се крепи на знанието, че си права. Увереността се крепи на знанието, че можеш да постигнеш целта си. Имаш съмнения, защото е разумно да се съмняваш. Същото е както беше за мен. Но помни, че планът не е важен сам по себе си. Каква е твоята цел?
— Да спася живота на колкото може повече хора с всички възможни средства.
— Бъди уверена в целта си и всичко останало ще се подреди.
— Благодаря — промълви Кардения след малко. — Казаното от тебе за увереността има смисъл.
— Радвам се, че ти харесва — отвърна Рашела. — Прочетох го в някаква книга.
Когато Кардения излезе от Стаята на спомените, Обилийс Атек я чакаше. Изражението на Атек беше малко неспокойно и защото винаги се чувстваше неловко в личните покои на емперо, и защото се притесняваше, че не знае какво представлява Стаята на спомените. Кардения й обясни веднъж, че е по-особено помещение за релаксация, което понякога си беше самата истина, но не забелязваше признаци това да е уталожило смущението на Атек.
Кардения се усмихна на своята помощничка, пое си дъх и пак се превърна в Грейланд II.
— Дойде ли следващата ми посетителка?
— Да, Ваше величество, чака във вашия кабинет.
Атек отстъпи встрани, за да върви зад емперо.
В кабинета чакаше лейди Кива Лагос, смъкнала се доста отпуснато на стола, зазяпала се в тавана и поклащаща небрежно крак. Тази гледка развесели Грейланд. Повечето посетители се стъписваха от кабинета и трупаните през столетията скъпоценни джунджурии в него, но позата на Кива подсказваше недвусмислено: „Да бе, имаш всякакви боклуци тук и какво от това, мамка му“. Отношение, което много допадаше и на самата Грейланд.
Атек се прокашля сдържано. Грейланд видя как Кива се озърна, схвана дадения от Атек знак „Я ставай!“ и се надигна от стола за поклон.
— Лейди Кива, радвам се да ви видя отново — каза Грейланд и отпрати Атек с жест. — Настанете се удобно, моля ви.
— Разглеждах тавана в кабинета ви, Ваше величество — сподели Кива, щом седна. — Не ми се вярва да съм виждала златен варак в такива количества на друго място.
— Да, много е.
— Едно от предимствата на поста емперо.
— Може и така да се каже. Но да си призная, не се замислям често за това. Напоследък рядко вдигам поглед към тавана.
— Отделяйте му внимание понякога, Ваше величество. Много е внушителен.
— Как е вашата приятелка? Съжалявам, но в момента не си спомням името й.
— Сеня Фундапелонан.
— Не е лесно да го запомня.
— Казах й същото, когато се запознахме. Благодаря, Ваше величество, тя е много по-добре. И ви благодаря отново, че я приютихте в двореца Брайтън. Тук се чувства в много по-голяма безопасност.
— Разбира се. А вие как сте? Знам, че пострада вашата приятелка, но куршумът все пак е минал през прозореца на вашия апартамент.
— Поисках да сменят прозореца с нещо малко по-устойчиво на куршуми. Но си останах там. Ако някой иска да ме докопа, знае къде съм.
— Лейди Кива, не знам дали да смятам това за смелост, или за глупост.
— Несъмнено е глупост, Ваше величество. Но ако някой е готов да прави такива усилия, няма значение къде ще спя. Затова нищо не пречи да си спя у дома. Пък и аз съм наясно кой е виновен. Вече изразих недоволството си пред него.
— Чувам слухове, че през същата нощ, когато вашата приятелка беше простреляна, началничката на администрацията на графиня Нахамапитин е била нападната, както спяла в леглото си.
— Ваше величество, не знам нищо за този инцидент.
— И аз предположих, че е така. — Грейланд кимна към превързаната ръка на Кива. — Какво се е случило с ръката ви, лейди Кива?
— Това ли? — Кива вдигна ръката пред очите си. — Счупих я в едно тъпо нещо.
— Струваше ли си?
— Без никакво съмнение, Ваше величество.
— Е, добре. Продължавайте в същия дух.
— Твърдо решена съм да го правя. И като заговорихме за това… — Кива се пресегна към купчината документи, която бе оставила до стола, и я стовари върху бюрото на емперо. — Хайде да обсъдим онова, което изрових за шибаните Нахамапитин.
Грейланд изви вежда.
— Ох, гадост, започнах да псувам, нали? — сащиса се Кива.
Грейланд се засмя.
— Извинете. Ваше величество, иначе полагам големи усилия да се държа прилично.
— Лейди Кива, предпочитам да се държите както ви е присъщо.
— Ваше величество, дано не съжалявате за тези думи.
— Убедена съм, че няма да съжалявам. Особено след като ми покажете какво сте събрали тук.