— Богат опит ли имате с пророчествата? — поинтересува се Марс.
— Достатъчен, за да разбера какво са преживели — отвърна Шанвер. — И като заговорихме за пророчества, разкажете ми още нещо за Църквата на Взаимозависимостта.
Продължаваха в същия дух, обсъждаха какво ли не освен подробности за живота на Шанвер.
Докато отброяваха секундите до излизането си в пространството около Средоточие, Марс си каза, че какъвто и да е бил Шанвер в предишния си живот, в този изглеждаше много свестен човек.
— Ей сега — промърмори Хантън, впил поглед в своя екран. — И-и-и… пристигнахме. Вече сме в системата на Средоточие.
— Не виждам нищо смъртоносно, запратено към нас — каза му Шанвер след няколко секунди. — А вие?
— Нищо не ни доближава — потвърди Хантън. — Откривам три малки обекта, които са неподвижни спрямо плитчината на Потока.
— И аз ги виждам — каза Шанвер.
Един от обектите се появи на големия екран, когато камерите на „Оверн“ се обърнаха към него.
— Регистрационен автомат — разпозна го Шерил. — Има ги край почти всяка изходна плитчина. Записва кораба и времето на пристигането му за сравнение с утвърдения график на полетите.
— Мога да гарантирам, че нямаше никакъв график за полета на този кораб — подхвърли Марс. — И изобщо за тази изходна плитчина.
— Този автомат на Взаимозависимостта ли е, или на Ву? — попита редник Гамис.
— Независимо кой го използва, всички са произведени от Дома Ву — напомни Хантън. — Нали корабостроенето е техен монопол.
— На когото и да е, вече ни забелязаха — каза Шерил и погледна Марс. — Какво искате да правим нататък?
— Мисля, че е най-добре просто да вървим по алеята — отговори той.
— Не ви разбрах, сър.
— Изпратете съобщение до диспечерския център в Си'ан с молба да предадат на емперо, че нейният шпионски кораб „Самуел III“ се е върнал от тайната си мисия и е готов да се скачи със станцията, за да представи доклада си. Изпратете го на общите честоти.
— Защото шпионите се държат точно така — изсумтя Гамис.
— Да, така се държат шпионите в кораби, които не искат да рискуват среща с далекобойни ракети на Ву от тук до Си'ан.
— „Самуел III“ ли? — подсмихна се Шанвер.
— Това е шега между мен и емперо — каза Марс. — Ще ви обясня по-късно.
— Впечатляващо е, че се познавате достатъчно добре с емперо, за да има шеги, които разбирате само вие двамата.
— Ами, хм, тя е дружелюбен и отзивчив човек — смънка Марс неловко.
— Виж ти — промърмори Шанвер, който явно го преценяваше наново, а това смущаваше сериозно Марс.
— Може ли да изпратите съобщението? — настоя повторно, за да отклони някак разговора.
— Направих го и от диспечерския център на Си'ан вече ни отговарят.
— Сигурен ли сте, че е Си'ан? — попита Гамис. — Нов сте тук.
— Следя и другите разговори на същия източник — отговори му Шанвер. — Ако вашите приятели Ву се опитват да ни подмамят по този начин, вложили са невероятни усилия.
— Няма нищо сигурно на този свят — оправда се Гамис.
— Прав сте — съгласи се Шанвер. — Но в този случай е невероятно да ни лъжат, защото ни насочиха току-що към частните докове на имперския дворец. Съобщиха ми и че там ще бъдем посрещнати от придружители. — Той стрелна с поглед Марс. — Трябва да ме научите на тези ваши шеги.
„Оверн“ беше посрещнат при имперските докове от совалка с хора от службата за сигурност, които претърсиха кораба от край до край и изведоха екипажа на „Принцесата“, който беше затворен в три достатъчно удобни каюти. След отлитането на совалката с пленниците останаха неколцина от службата за сигурност, а с кораба се скачи втора совалка, от която влязоха емперо с още няколко телохранители.
— Лорд Марс — каза Грейланд, — радваме се да ви видим отново.
— Ваше величество — поклони се Марс.
Разбираше, че имперското „ние“ е заради охраната, а не защото тя искаше да се държи надменно, но в този много официален момент мозъкът му напомни как двамата с Кардения лежаха голи в постелята й, защото човешките мозъци са си такива. Заради което той мразеше силно мозъка си в тези мигове.