— Аз също се радвам да ви видя отново.
Грейланд се огледа и пак се взря в Марс.
— „Самуел III“, така ли?
— Всъщност името на кораба е „Оверн“, Ваше величество.
— Лорд Марс, това не е корабът, с който отпътувахте.
— Права сте, Ваше величество.
— Много ни е приятно да научим, че притежаваме шпионски кораб, който е прекалено секретен, за да знаем дори ние за съществуването му досега, но сме загрижени за състоянието на „Оливиър Брансид“ и неговия екипаж.
— „Брансид“ беше нападнат, а екипажът му загина, оцеляхме само аз и още петима.
— Нападнат от кого?
— От кораб, който ни е последвал от Средоточие, Ваше величество. Заловихме неговия екипаж и го доведохме тук. Вашата служба за сигурност отведе тези хора на по-строго охранявано място.
— А вашата приятелка доктор Ройнолд?
Марс сведе поглед и безмълвно завъртя глава.
— Нашите най-искрени съболезнования, лорд Марс — промълви Грейланд.
— Благодаря, Ваше величество.
— Трябва да обсъдим с вас много въпроси, но може би докът за скачване на совалки не е най-подходящото място за това. Ще ни придружите ли до двореца, за да продължим разговора там?
— Разбира се, Ваше величество. Но преди това ви моля да дойдете с мен за малко.
— Защо, лорд Марс?
— В кораба има човек, с когото според мен е добре да се запознаете.
— Лорд Марс, той също може да дойде с нас в двореца. Както и другите оцелели от вашия екипаж.
— Благодаря, Ваше величество. Но това не е толкова лесно.
След няколко минути, през които останалите от екипажа й се представиха набързо, Грейланд и Марс влязоха в мостика. С тях дойде и телохранител, но Грейланд го отпрати с кимане. Мъжът се подчини недоволно.
— Марс, наистина съжалявам за смъртта на Ройнолд — тихо му каза Грейланд. — Знам колко я ценеше.
— Благодаря ти… — Марс се спря усмихнат. — Едва не казах „Кардения“ на публично място.
— Не го прави. Не ти се сърдя, че малко оставаше да го направиш. Само че… Недей.
— Ще запомня.
Грейланд се озърна.
— Не трябваше ли да се срещна с някого?
— Да. Мосю Шанвер, вече можете да се покажете.
Изображението на Шанвер се появи трепкащо, което според Марс си беше излишна театралност. Грейланд се ококори. Шанвер я доближи и се поклони почтително.
— Ваше величество.
Грейланд го зяпна, засмя се и направи нещо, което Марс изобщо не очакваше. Тя се поклони със същата почтителност и изрече:
— Ваше величество.
А Шанвер се зарадва.
— Разобличен съм! — възкликна той. — Толкова рано! А скъпият ви лорд Марс дори не заподозря.
— Той не знае каквото знам аз — отвърна Грейланд.
Шанвер погледна Марс.
— Разбирам защо я харесвате. И аз много я харесвам още отсега.
— Ъъ… какво става? — попита Марс и двамата.
— Този твой приятел… — Грейланд пак се обърна към Шанвер. — Извинете, май не чух името ви.
— Тома Рейно Шанвер.
— Твоят приятел Тома Рейно Шанвер е монарх. Крал? Император? Велик херцог?
— Обикновен крал, Ваше величество.
— Обикновен ли? — повтори тя закачливо.
— Не съм императрица като една от присъстващите. Но тук титлата не е „императрица“, нали?
— Емперо. Няма мъжки или женски род.
Шанвер посочи Марс.
— Но той е лорд, а баща му — граф.
— Нима очаквате логика в титлите на владетелите?
— Права сте.
— Вие крал ли сте? — попита Марс.
— Да. Тоест… — Шанвер махна с ръка. — Бях крал. Вече съм мъртъв, а правото над престола по традиция се прекратява с кончината на владетеля. Освен това бях свален от власт. Така че и приживе имаше спорове дали още съм крал. Моят отговор е „да“, но какъв друг да очаквате от мен?
— И тук има хора, които са много настървени да направят същото с мен — каза Грейланд. — Говоря за свалянето от власт.
— Не бих ви препоръчал да се съгласите — подхвърли Шанвер.
— Не е голям напредък в кариерата, а?
— Освобождава ви се много време, което е великолепно предимство. Но хората, които ви свалят от власт, обикновено искат и да ви убият. А това създава някои неудобства. Имаше ли вече покушения срещу вас?
— Две.
— О, значи съвсем отскоро сте в занаята — отбеляза Шанвер.
— Ако позволите да се намеся… — каза Марс и се обърна към Грейланд. — Как позна, че е крал? Така де, бил е крал.
Грейланд посочи Шанвер.
— Познах, защото е такъв.