— По какви причини?
— По същите, заради които се разпадат много съюзи — противоречащи си интереси, липса на икономическо оживление, тъпи или алчни управници и обикновено нехайство, както и всякакво съчетание между тях.
— Аз съм емперо на Взаимозависимостта — каза Кардения. — А моята майка се занимаваше с история. Как е възможно да не знам нищо за Свободните системи?
— Знаеш за тях, но не и конкретното наименование. Учебният материал се променя с времето. Може би по времето и на мястото, когато и където си израснала, не са смятали това за важно.
— Звучи уклончиво — възрази Кардения.
— Забелязвам, че в тона ти се появи известна враждебност спрямо мен — отбеляза Рашела I. — Но аз изобщо не се опитвам да говоря уклончиво. Спомни си, че нямам самолюбие, което може да бъде уязвено, нито потребност да оправдавам своите действия или постъпките на други хора. Ако според тебе говоря уклончиво, възможно е ти да изразяваш въпросите си към мен по начин, който в сегашното ти емоционално състояние изглежда уклончив.
— Тоест казваш ми, че проблемът е в мен, а не в тебе.
— Общо взето — да.
— Да знаеш, днес се запознах с компютърна симулация на човек, която може да говори уклончиво, ако пожелае.
— Добре — отвърна Рашела I. — Аз обаче не мога.
Кардения си пое дъх и опита да подреди мислите си, защото Рашела беше права, дявол да го вземе — наистина се беше настроила малко враждебно в момента и затова задаваше неправилни въпроси. След минута, през която образът на Рашела стоеше в търпеливо очакване, както подобаваше на компютърна симулация, тя опита отново.
— Известно ли ти е по твое време да са правени опити за премахване на сведенията за Свободните системи от учебния материал?
— Не. Нито аз, нито друг от моите съвременници сме обмисляли това.
— Опитвала ли си се някога да налагаш цензура, или да внасяш промени в преподаването на история?
— След като станах емперо, моите пропагандисти се постараха да представят създаването на Взаимозависимостта така, както желаехме да бъде възприемана в бъдеще, особено онази нейна част с пророчествата, за която вече сме разговаряли. До момента на моята смърт нашата версия, или поне съвсем близко нейно подобие, стана общоприетата гледна точка за тези събития. Разбира се, имаше и алтернативни версии, но те не бяха толкова разпространени, а и техните автори не получаваха възможност да преподават в най-престижните учебни заведения. Освен това въведохме и законите срещу богохулството, към които не прибягвахме често, но и те послужиха за налагането на официалната история.
— Но не сте опитвали нарочно да съкратите или промените историческите данни за периода преди Взаимозависимостта.
— Не, ако не засягаха времето непосредствено преди основаването на Взаимозависимостта, тоест периода, когато се опитвахме да я създадем.
— Чувала ли си някога за Съвета?
— Това е твърде неясен въпрос. „Съвет“ може да означава какво ли не.
Кардения си захапа бузата, за да не се сопне на Рашела I, която би останала невъзмутима, а това би я ядосало още повече.
— Известно ли ти е, че съществува политическа общност, наречена Съвета и състояща се от държави в звездни системи, които не са и никога не са били част от Взаимозависимостта в сегашния й вид? — уточни тя най-старателно.
— Не.
— Чувала ли си някога за Тристранния договор?
Кардения назова договора с официалното наименование, което научи от Шанвер.
— Не.
— Чувала ли си някога за събитие, наречено Разкъсването, което е отделило Свободните системи от другите човешки средища?
— Не.
— Как Земята е станала недостъпна за звездните системи във Взаимозависимостта?
— Изчезнали са струите на Потока от и към Земята.
— Как се е случило това?
— Естествен процес.
— Лъжеш ли ме в момента?
— Не те лъжа целенасочено. Възможно е да ти казвам информация, за чиято недостоверност или си осведомена, или само се досещаш, но ако е така, причината е в информацията от моя жизнен опит, а не в желанието ми да те заблудя.
— Питала ли си се някога дали има и други населени с хора звездни системи? Освен Земята?
— Да, но съвсем умозрително. Според знанията за Потока, които имах приживе, изглеждаше възможно да се появят нови негови струи, значи хора от Земята биха могли да попаднат в нови звездни системи. Такъв беше сюжетът на една от най-любимите развлекателни програми по мое време. Заглавието й беше „Магьосникът от Оз“. Но никога не съм отделяла повече внимание на този въпрос. Тогава си имахме предостатъчно грижи.