Кардения поумува отново.
— Ти ли си най-ранната личност, съхранена в Стаята на спомените? Питам дали тук има спомени и мисли на други хора освен на всички емперо?
— Не — отрече Рашела. — Стаята на спомените бе създадена единствено за емперо. Наложих забрана върху вложените в нея технологии за всички останали. Не само върху това конкретно приложение на технологиите, но и върху всяко тяхно приложение, което би могло да го наподоби като предназначение или резултат.
— Но технологията е съществувала и преди ти да се възползваш от нея.
— Така е. Тази технология беше много стара, разработили са я още на Земята. Аз търсех нещо, с което да осъществя този замисъл, а я откри един от изследователите, заели се да проверят какво има в различни архиви. Доколкото можах да разбера, дотогава не е била прилагана заради огромните разходи, непосилни за всеки друг, освен цяла държава, или поне за всеки, който не е богат колкото цяла държава.
— И колко струва работата на тази стая? — попита Кардения.
— Понастоящем съвсем малко, защото почти всички необходими разходи бяха направени в миналото. Захранването и инфраструктурата са включени в общата цена на текущата поддръжка на Си'ан, а хабитатът поначало е предназначен да удовлетворява потребностите на емперо. Когато възникват извънредни разходи за поддържането или усъвършенстването й, имперското министерство на финансите просто увеличава паричната маса с необходимата сума.
— Това не може да е законно.
— Законно е, защото аз реших, че е законно — възрази Рашела I. — Освен това властите бездруго вкарват още пари в обращение, за да постигат някакви свои цели. И това е един от случаите.
— Значи няма други примери за употребата на същата технология преди създаването на тази стая.
— Доколкото ми е известно, няма.
— Смущавал ли те е фактът, че нямаме знания за толкова голяма част от историята си?
— Имали сме знанията — каза Рашела. — Възможно е обаче голяма част от тях да са били изгубени.
— Как се е случило това? От самото начало сме били високотехнологична, космическа цивилизация. Взаимозависимостта не е била като Земята, където хората е трябвало да се научат да използват огъня, да изобретяват колелото и ракетата.
— Всичко това е технология — отвърна Рашела I. — Историята не е технология.
— Казваш го в Стаята на спомените — слисано промълви Кардения.
— Стаята на спомените не е памет. Тя е средство за съхранение на паметта. Библиотеката не е информация, а средство за съхранение на информация. И всеки път преди съхраняването на памет или информация някой трябва да решава какво да бъде съхранено. Някой трябва да избира. Някой трябва да пресява.
— Твоите мисли не са били подбирани тук — изтъкна Кардения. — Запазени са всеки твой спомен, мисъл и чувство, същото е и с твоите наследници. Нали така работи Стаята на спомените.
— Да. Всички спомени, мисли и чувства на само осемдесет и седем души до този момент в продължение на хиляда години, през които са живели безброй милиарди, всеки със своите спомени, мисли и чувства, които вече не съществуват никъде. Няма ги. А ние сме тук. Това е пресяване.
— Значи някой е отсял цяла епоха от нашата история.
— Не е задължително това да е сторено нарочно или дори злонамерено. Както вече отбелязах за учебния материал, различните епохи степенуват ценностите си по различен начин. Някои неща се подбират, други отпадат. И когато ги захвърлят, следващите поколения може и да не знаят къде да ги намерят, за да ги приберат.
— Или пък някой може да го направи нарочно.
— Да — съгласи се Рашела I. — Макар че укриването на миналото никога не постига същия успех като пренебрегването му.
— Какво искаш да кажеш?
— Когато скриеш нещо, винаги ще се намерят хора, които да възразят, а после ще се постараят с всички сили да запазят и да съхранят онова, което е било скрито, за да бъде намерено от друг по-късно, било по негово желание, било съвсем случайно. Затова никога не се опитвах да крия алтернативните версии на историята. Така стават по-привлекателни за историците от бъдещето. Покрих ги с много слоеве от официална история.
— Никога не крий, само затрупвай — пошегува се Кардения.
— Това правило ми свърши работа — каза Рашела I.
Кардения кимна, отпрати я и изображението на Рашела I изчезна. Седеше в стаята, където нямаше почти нищо както винаги, и се опитваше да измисли откъде и как да изрови истинската история на времената преди Взаимозависимостта. Историята на периода, през който Свободните системи заради явната си глупост и инат са осъдили своите далечни потомци на ужасяващо пропадане в хаоса. Нямаше как да не признае пред себе си, че ако онези хора бяха нейни преки предшественици, и нея би могло да я обземе желанието да заличи тяхната история.