— А защо просто не ти е казала, че Джии върши тази работа от хиляда години?
— Защото не е личност. Тя също е програма и отговаря само на зададени въпроси. Не съм я питала дали Джии разполага с такава информация.
— Звучи уклончиво.
— И според мен.
— Значи Джии знае всичко.
— Не, Джии знае всичко скрито. Ако не е скрито, не го записва, защото не му е нужно. Може да получи тази информация също като мен и теб. Но ако е скрита, може да изчезне. А Джии не иска да допусне това. Не казвам, че той научава мигновено всичко, което е скрито. Не е някаква магия. Намира се тук, а подпрограмите му са навсякъде и минава време, докато му изпратят информацията. Но нищо във Вселената не може да се мери по търпение с Джии. Рано или късно открива всичко, което се стреми да открие. Дори ако са минали десетилетия. Накрая го намира.
— Имам толкова въпроси, но нито един от тях не е приятен — каза Марс.
— И за мен е неприятно — призна Кардения. — Но иначе нямаше да науча истината за нашето минало.
— Не е напълно вярно. Информацията е била запазена някъде. Джии я е намерил. И ти би могла да я откриеш накрая.
Кардения завъртя глава.
— Информацията е била запазена някъде твърде отдавна. Как да знаем дали все още я има другаде, освен в паметта на Джии.
— Изглежда доста зловещо.
— Така е, а знаеш ли какво е най-смахнатото? Доколкото успях да разбера, никой емперо след Рашела дори не е подозирал, че Джии прави това. Само са го използвали, за да говорят с други емперо.
— Също като тебе до днес — напомни й Марс. — Защото ти е било казано, че такова е предназначението на Стаята на спомените. Пък и нали е наречена Стая на спомените, а не Стая на укритата информация.
— Интересно ми е колко различно щеше да потръгне всичко, ако и други емперо знаеха.
— Щеше да стане страшно — увери я Марс. — Защото е някакъв вид абсолютно знание, добавено към абсолютната власт, която вече имаш.
— Нямам абсолютна власт — възмути се Кардения.
— Разбира се, че нямаш. Затова никой не се тревожи, когато разгласяваш своите мистични видения за бъдещето на Взаимозависимостта, нито е загрижен, че ще обявиш военно положение в речта си пред парламента, а ти можеш да го направиш, когато ти скимне, досущ като всеки обикновен човек без абсолютна власт.
— Добре де, не се чувствам като човек с абсолютна власт — поправи се тя.
— Само ми обещай никога да не казваш на децата си, че Джии може да прави тези неща — помоли Марс. — Малко оставаше да се омъжиш за Нахамапитин. Смразяващо е дори да си помисля какво можеше да се случи, ако някой от тях научи за възможностите на Джии.
— Имам още лоши новини за тебе.
— Мили боже…
Кардения опря пръст в задната страна на шията си.
— Имам мрежа в тялото и мозъка си. Записва всичко, което мисля, чувствам, казвам и правя. И когато умра, всичко това също ще попадне в Стаята на спомените. И дори ако не споделя с моите хлапета, това не означава, че няма да го чуят от мен. Просто ще се случи след моята смърт.
Марс се замисли и накрая каза:
— Сигурно е плашещо.
Тя сви рамене и се сгуши в него.
— Малко. Но си има и добри страни. В детството си, а и по-късно се виждах рядко с баща си. И аз го обичах, и той ме обичаше, но изобщо не се опознахме. А сега мога да говоря с него всеки ден в Стаята на спомените, ако поискам. Все едно съм си го върнала. Чудесно е.
— Така е — съгласи се Марс.
— Е, ако харесваш онзи от родителите си, който е бил емперо — уточни тя. — Не мога да си представя, че татко е говорил често с моята баба. Тя се е държала отвратително и към него, и към целия свят, поне така съм чувала.
— Ти говорила ли си с нея?
— Веднъж повиках симулацията, за да й задам конкретен въпрос за едно нейно решение. След като си поприказвах с нея пет минути, не ми се вярва някога да имам желание за следващ разговор.
Помълчаха, след малко Марс попита:
— Значи… записваш и сега?
— Винаги записвам — промърмори Кардения.
— Значи… амии…
— Не, мрежата не ни е записвала, докато се занимавахме със секс. Е, всъщност записваше — призна си тя и видя леката паника на лицето му. — Но не както си го представяш. Записва как се чувствам по време на секса и какво изпитвам към тебе.
— И какво ще каже твоят призрак на онзи, който се сети да попита?
— Ще каже, че беше страхотно и ти беше страхотен.
— Само… сещаш се — не задълбавай в подробности.