— Може пък питащият да е и твое дете — каза Кардения.
Не й се вярваше, че изтърси тези думи, но беше твърде късно — мамицата му! — и вече нямаше връщане назад.
— Не можеш да се омъжиш за мен — нехайно възрази Марс. — Моят ранг е толкова по-нисък от твоя, че едва се забелязва. Трудно е да се каже дори, че съм лорд, защото титлата ми е чиста формалност.
Кардения го тупна леко с престорено възмущение.
— Не ни казвайте какво можем да правим, лорд Марс! Ние сме емперо! И имаме абсолютна власт! Можем да се омъжим за вас, ако пожелаем.
— Да, Ваше величество — отвърна той. — Извинете, Ваше величество. Явявам се по ваша заповед за сключване на брак, Ваше величество.
— Не веднага. Още сте в изпитателен период.
— Опитвай ме колкото ти се иска. Но те моля да не говориш в множествено число. Звучи ми излишно перверзно.
Кардения се засмя, яхна го, започна да го целува и скоро се захласна във всичко, което последва, но практичната част от мозъка й реши да каже: „Знаеш ли, самата истина си е, че вече имаш и абсолютна власт, и абсолютно знание. Може би е време да се възползваш от тях“.
„Много добре, да, ще си помисля — отговори Кардения. — Само млъкни. В момента съм заета.“
И мозъкът й млъкна.
Затова пък я събуди след няколко часа, за да й додява отново. Тя го послуша известно време и накрая погали Марс по косата, за да го събуди.
— Мисля, че съм готова.
— О, чудесно — смънка той сънено. — За какво си готова?
— Да продължа нататък — каза тя. — Ще ми помогнеш ли?
— Да — обеща Марс. — Веднага ли трябва да започнем? Ще ми се да поспя още малко.
Кардения го остави да спи, надигна се от леглото и отиде в Стаята на спомените.
22
И съвсем ненадейно времето свърши за всички и за техните планове.
Архиепископ Гунда Корбин седеше във вътрешно дворче на катедралния комплекс в Си'ан и пиеше сутрешния си чай, когато бе обявено, че емперо ще говори пред парламента в шест часа вечерта на същия ден. Тя прочете съобщението, кимна, допи си чая и нареди на Юбис Айси да се свърже с Тинда Луентинту, началничка на администрацията на графиня Нахамапитин, а после да прехвърли разговора на нея.
Тинда Луентинту прие обаждането, поговори съвсем кратко с архиепископ Корбин, като двете изрекоха само по няколко думи, и след размяна на любезности тя прекъсна връзката и се обади на графиня Нахамапитин в нейното убежище „Цялата вина“. Гласът на Луентинту звънеше ликуващо.
В „Цялата вина“ графиня Нахамапитин също изрази ликуването си и нареди на началничката на своята администрация с кого да се свърже и в каква поредност. Някои от тези хора трябваше на свой ред да се свържат със свои хора, затова бяха начело в списъка, следвани от още важни особи, а после идваше ред на други, които макар и да не бяха толкова важни, осигуряваха безопасност чрез броя и присъствието си. Щом приключи с това, графинята се обади на Джейсин Ву.
По това време Джейсин Ву бе научил за речта пред парламента и имаше намерение да започне собствените си шифровани съобщения и обаждания по защитени линии, но го прекъсна графинята, за да му напомни за всичко, което той вече знаеше, сякаш беше неин лакей, а не именно управляващият директор на най-могъщия и най-важния дом в цялата Взаимозависимост, благодаря за вниманието. Джейсин обаче потисна раздразнението си, защото разбираше значението на дългосрочните съюзи и планиране. Когато разговорът приключи, той се зае със своя списък, който включваше и адмирал Емблад от имперския боен флот, след това поиска от своя помощник да се обади на помощника на Деран Ву и да покани неговия братовчед на раздумка в кабинета му.
Деран Ву, също вече получил съобщението, прие поканата и отиде в кабинета на своя братовчед, а когато помощниците бяха отпратени и вратата затворена, двамата се заеха с общите си контакти и планове, които бяха различни, но свързани с контактите и плановете, известни на графиня Нахамапитин. Домът Ву може и да бе сключил изгоден съюз с Дома Нахамапитин, но си оставаше жизненоважно да внушат кротко, макар и решително, че това не е съюз между равни — Домът Ву и като благороднически Дом, и като преобразен напълно в близкото бъдеще имперски Дом е и завинаги ще бъде старшият партньор.
След като излезе от кабинета на своя братовчед, Деран Ву осъществи своята част от обсъдените разговори и съобщения, после каза на своя помощник, че има извънредна среща в друга част на града, затова трябва да промени графика му до края на деня. Щом влезе в асансьора, изпрати криптиране съобщение на Надаш Нахамапитин, за да потвърди, че изпълнява общите им планове, накрая изрази шеговито и еротично според самия него нетърпеливото си очакване двамата да отпразнуват подобаващо скорошния си успех. После се запъти за срещата с човека, който изобщо не знаеше за пристигането му.