Выбрать главу

9. Пресветата като видя, че никой не успя и Господ не послуша светците, но отдалечаваше милостта си от грешниците, рече: „Къде е архистратиг Гавриил, който ми извести да се радвам и който преди всички векове се вслуша в Отца, а сега не поглежда грешниците? Къде е великият, който владее всичко? Самата земя бе осквернена от злите човешки дела, та Господ Бог изпрати своя Син и възстанови земния плод. Къде са служителите на престола? Къде е Йоан Богослов? Защо не се явяват с нас на молба пред владиката за християните — грешници? Не виждате ли как аз плача за грешниците? Елате, всички ангели, които сте на небето; елате, всички праведни, които Господ оправда, защото вам е дадено да се молите за грешните! Ела и ти, Михаиле! Ти си пръв от безплътните — до божия престол. Заповядай на всички да припаднем пред невидимия Отец и да не помръднем, докато Бог не ни послуша и не помилва грешните.“ Тогава Михаил падна с лице долу под престола, поклониха се и всички небесни сили и всички безплътни чинове. И чу владиката молбата на светиите и се омилостиви заради своя единороден Син. И рече: „Слез, обични ми Сине, чуй молбата на светците и покажи лицето си на грешниците!“

10. И слезе Господ от невидимия престол и го видяха всички, които бяха в мрак, и извикаха в един глас, казвайки: „Помилвай ни, Сине Божи, помилвай ни царю на всички векове!“ И рече владиката: „Чуйте всички, насадих рай и създадох човека по свой образ и го поставих господар на рая. И живот вечен дадох на хората, а те не ме послушаха и в желанията си съгрешиха и станаха смъртни. Аз не бих искал да гледам делото на своите ръце, измъчвано от дявола. Затова слязох на земята, приех плът от девица, разпънат бях на кръст, за да избавя хората от плен и от първото проклятие; вода поисках — дадоха ми злъчка, размесена с оцет; ръцете ми създадоха човека, а той ме положи в гроб; и в ада слязох и врага покорих, своите избраници възкресих, Йордан благослових, за да ви спася от първото проклятие, а вие не се стеснихте да правите грехове. Показахте се християни само на думи, а заповедите ми не спазихте. И затова се намерихте в неугасим огън. Така че няма да ви помилвам, но сега заради милосърдието на моя баща, който ме изпрати при вас и заради молитвите на майка ми, която много плака за вас, и заради обещанието на архистратига Михаил, и заради множеството мои мъченици, които положиха много труд за вас — ето давам на всички, които се мъчат денем и нощем, почивка от великия четвъртък до света петдесятница, за да прославите Отца и Сина и Светия Дух.“ И отговориха всички: „Слава на твоето милосърдие! Слава на Отца и Сина и Светия Дух, винаги и във вечните векове!“

Информация за текста

Източник: http://znam.bg

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16224]

Последна редакция: 2010-05-28 13:00:00