Уорик изненадано повдигна вежди.
— Изплюй камъчето — заповяда той.
— Кракът на Робер е почти оздравял, а той все още куца като инвалид.
Лицето на Уорик се вкамени.
— Да не би да се осмеляваш да твърдиш, че един от синовете мие страхливец?
Всички се страхуваха от гнева на стария граф. Хоуксблъд си помисли, че Уорик ще го удари с меча си. За миг в сърцето му се надигна завист към Робер. И той искаше да има баща, който да го защитава така смело. Графът го гледаше с неприкрита враждебност. Кристиан си помисли, че няма какво да губи — между него и стария граф нямаше любов. Затова твърдо рече:
— Оставям те сам да прецениш. Трябва само да видиш раната му.
— Веднага ще отида — предизвикателно отвърна Уорик.
Откриха Робер де Бошан в спалнята му с едно хубавичко момиче в скута.
— Ха! Никога нямаше да повярвам, че не съм отгледал нищо друго освен един похотлив жребец! — изръмжа Уорик, плесна момичето по голия задник и то изскочи от стаята.
Робер побесня не само защото баща му го завари в неудобно положение. Много повече го разяри презрението, с което го гледаше незаконороденият му брат.
Граф Уорик почервеня от гняв не само защото синът му се оказа развратник, а защото се забавляваше с момичета, докато другите благородници усърдно се готвеха за войната.
— Реших да поведа хората на принц Лайънъл и тъй като той е твърде млад, за да им бъде водач, тази чест се падна на теб.
— Благодаря, татко. Надявах се, че ще се сетиш за мен. — Робер прикри омразата си и присви синьозелените си очи. — А ти нуждаеш ли се от нещо, братко?
Хоуксблъд знаеше какво мисли Робер — брат му жадуваше да го убие.
— Дойдох заради раната ти, но вече виждам, че нямаш нужда от мен. Затова ви оставям.
Когато Кристиан излезе, дълбока бръчка проряза челото на Уорик. Графът цял живот се бе сражавал и знаеше, че предстоящата война влияе на мъжете по различни начини.
— Войната ни кара да се замислим за смъртта. Тя е неизбежна, но те съветвам да не мислиш непрекъснато за нея.
Робер се засмя, за да разсее подозренията на баща си.
— Не забравяй, че и аз съм де Бошан. Обичам да се бия, но за разлика от теб нямам синове, които да продължат делото ми, ако нещо се случи с мен.
Уорик проницателно го изгледа.
— По-добре да оформим годежния договор. Съветвам те да измиеш от себе си следите на онази проститутка, преди да съм изпратил да повикат лейди Бедфорд.
Тази вечер Бриана и Адел получиха покана да се явят в кабинета на краля. Девойката пребледня като платно.
Знаеше, че повече не може да отлага годежа си, и взе Адел със себе си като свидетелка. Очакваше да завари граф Уорик при краля, но за нейна изненада я посрещнаха принц Лайънъл и Робер де Бошан. Никога не бе харесвала по-младия кралски син, дори и преди да узнае, че е съсипал живота на Елизабет Грей, а сега й вдъхваше още по-голямо отвращение. За съжаление тъкмо него бе взел Робер за свой свидетел при подписването на годежния договор.
Бриана бе избрала от гардероба си красивата виненочервена рокля с изящна бродерия по краищата. Златистата й коса бе свободно пусната и се стелеше на великолепни вълни по раменете. Девойката скръсти ръце пред гърдите си и се помоли гузната й съвест да не накара гласа й да се разтрепери, когато произнася клетвата. Съжали, че е избрала тази рокля, тъй като наситеният червен цвят подчертаваше бледността на лицето й.
В богато украсената стая, под блясъка на свещите тя изглеждаше нереално красива. Крал Едуард и Уорик за миг изпитаха остра завист към Робер де Бошан. Неговата годеница бе мечта на всеки мъж.
Първо кралят каза няколко думи, а след това се приготвиха да подпишат документите. Погледът й се замъгли, когато й поднесоха пергамента и й подадоха перото. Тя прочете написаното: „Дъщерята на граф Бедфорд и синът на граф Уорик“. Видя печата на краля и местата, оставени за подписите на годениците и техните свидетели. Останалият текст беше на латински.
Девойката трепереше от вълнение. Знаеше, че в този мит се прощава завинаги с мечтите си за Кристиан. Трябваше да преодолее отвращението си към Робер, ала не знаеше как ще го постигне. Мълчаливо се помоли Бог да я дари със сила, за да се държи достойно. Придаде спокоен израз на лицето си, ала душата й се разкъсваше на хиляди парченца.
След двамата годениците и свидетелите поставиха подписите си под документа. Сетне произнесоха клетвата и преди Бриана да се усети, Робер вече бе закопчал тежка златна годежна брошка на корсажа й и се навеждаше над устните й за първата целувка.
Тя погледна над свещниците към цветните стъкла. Един светец я гледаше укорително и бе насочил обвиняващ пръст към нея. Приличаше поразително на Хоуксблъд. В гърдите й се надигна неописуемо чувство на вина и девойката загуби съзнание. Когато се съвзе, видя, че се намира в обятията на Робер. Кралят бе изненадан от нежността, изписана на лицето на Уорик. За пръв този суров воин показваше обикновени човешки чувства.