Кристиан Хоуксблъд знаеше, че в този час неговата любима се сгодява. Видя всичко съвсем ясно в едно от своите видения. Видя как ръката на Бриана потръпна, когато подписваше договора, чу как прошепна клетвата, видя как припадна, когато неговия природен брат я целуна.
Трябваше да впрегне цялата си воля, за да овладее гнева си. Искаше му се да убие мъжа, който се бе осмелил да отнеме неговата любима. Но се успокои с мисълта, че годежът все още не е брак и се закле, че Бриана никога няма да стане съпруга на Робер де Бошан.
Хоуксблъд се радваше, че войната започва след няколко дни. Знаеше, че ще бъде невъзможно да остане в Уиндзор, без да се люби с Бриана. Копнееше страстно за нея. Устните му се изкривиха в горчива усмивка. Беше си въобразявал, че умее да контролира всичко около себе си. Но това беше преди да срещне Бриана Бедфорд. Да вървят по дяволите красивите й очи!
Крачеше в стаята си като звяр в клетка. Задушаваше се. Обзет от отчаяние, започна да медитира, както го бяха научили тамплиерите от Ордена на Златната зора. Ала въпреки упоритите опити да се концентрира, не можа да постигне покой.
Мозъкът му го предаваше. Пред очите му непрекъснато изплуваше лицето на неговата любима. Виждаше я как спи в леглото. Разкошната й коса се стелеше върху възглавниците и стигаше до пода. След това го предаде и тялото му. Косата й беше неговата гибелна слабост.
Гневно изруга и отново закрачи из стаята. Хрумнаха му няколко идеи, но веднага ги отхвърли. Той никога не бе злоупотребявал с необикновената си дарба. Но тази мисъл го обземаше все повече и повече и той реши да изпита силата си върху нея. Знаеше какво е. Това бе простото мъжко желание да господства над жената. Тъй като Бриана бе обречена на друг, той трябваше да й въздейства, за да докаже и на себе си, и на нея, че тя ще му се подчинява винаги и навсякъде.
Обърна се с лице на изток, където знаеше, че е нейната стая, после събра цялата си воля и се съсредоточи. Устните му изпратиха настойчиво послание:
— Ела!
Бриана се размърда в леглото си. Отметна завивките и бавно се изправи. Обу пантофките си и посегна към робата си. Изпитваше непреодолима нужда от чист въздух, но не искаше да буди Адел в такъв късен час. Излезе от стаята и бавно тръгна по полутъмните коридори на замъка. Стъпките й я отведоха до кралските апартаменти, където бе и спалнята на принц Едуард. Спря се пред една тежка врата и тогава разбра, че това е стаята на Кристиан. Повдигна ръка, но не за да почука, а само да погали с любов твърдото дърво.
Внезапно вратата се отвори и една силна ръка я дръпна навътре.
Погледна го със замаян поглед и промълви:
— Кристиан…
— Свали робата — заповяда той.
Тя я смъкна от раменете си и я остави да се свлече на килима. Нежната коприна се плъзна по чувствените извивки на тялото й. Той грубо протегна ръце към нея, ала тя се плъзна между тях, вдигна своите и ги обви около врата му, притискайки сочното си тяло към неговото. Отдаването й бе толкова женствено и щедро, че тялото му се разтърси от първичната тръпка на радост, че я е накарал да го желае така пламенно. Бриана отвори уста, за да приеме опустошителния му език.
Кристиан отдръпна устните и ръцете си и тя тихо простена.
— Иди в леглото — заповяда той и Бриана моментално му се подчини. Внезапно осъзна, че иска тя да му се отдаде по свое желание, а не да се покорява на силата на неговата воля.
Обузда животинската си страст и нежно я вдигна от леглото. Облече й робата и я завърза до шията. Отвори вратата и внимателно я побутна към мрачния коридор.
— Върни се в стаята си, Бриана.
Али усети, че някой го буди.
— Нуждая се от някакъв опиат… — достигна до слуха му измъчената молба на господаря му. Без да продума, оръженосецът веднага стана от леглото и отвори ковчежето с билките, за да избере наркотика. Знаеше, че Кристиан не страда от физическа болка. Лорд Дракар страдаше от болка, която поразяваше само сърцето и душата.
Беше призори, когато Кристиан се окопити и осъзна, че не може да хипнотизира Бриана по двадесет и четири часа в денонощието, затова реши да се концентрира върху образа на Робер. Съперникът му трябваше да бъде непрекъснато зает с някаква дейност, да бъде товарен с грижи около принц Лайънъл и свитата му, за да се изтощи напълно, преди да се доближи към леглото на Бриана.