ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Джоан рядко изпитваше страх. Когато се сблъскваше с някаква неприятност, тя просто се стараеше да забрави досадните тревоги и започваше да мисли за нещо по-приятно. Но след разговора с Бриана, в който приятелката й сподели, че снощи се е сгодила за Робер де Бошан, Джоан се попита как би постъпила тя, ако кралят й бе заповядал да се яви в кабинета му, за да подпишат тя и Уилям де Монтегю годежния договор. Седна до писалището и набързо написа писмо с адрес „Лондон, Фиш стрийт“, в което описа всичките си тревоги, без нищо да спестява от истината.
Извади ковчежето, в което криеше любовните писма на Едуард, и седна на любимото си кресло до прозореца, за да ги прочете за стотен път. Обичаше да мечтае до високия прозорец, от който се разкриваше приказна гледка към най-голямата английска река. След като ги прочете, от първото до последното, тя позвъни на прислужницата си.
— Глинис, липсва едно от писмата на Едуард!
— Сигурна ли сте, милейди?
— Да. При това е изчезнало тъкмо това писмо, което най-много обичам! Помня го наизуст, до последната дума… Написа ми го след онази кошмарна вечер, когато кралят обяви че ще се сгодявам за… Е, много добре знаеш за кого говоря. Беше ми написал: „…Никога не съм бил толкова разгневен. Ти си моята единствена любов и ще бъде така до последния ми дъх!“
— Да не би… преди да заспите… да сте го скрили под възглавницата?
— Да! О, скъпа, но на следващата утрин ние с теб заминахме за Бедфорд! Нима тези калпави прислужници са го изхвърлили на боклука?
Глинис се намръщи.
— Ох, света Дево, моля се да са го изхвърлили. Би било ужасно, ако попадне у някой от вашите врагове, милейди. — Прислужницата много добре знаеше, че не може да има доверие на никого в двореца, особено на камериерките. — Все пак ми се струва, че ще е разумно да предупредите принца, че липсва едно от писмата му.
— О, Глинис, ти прекаляваш с тревожните си предчувствия — засмя се Джоан.
„А вие не допускате, че облаците над главата ви може да се сгъстят“ — мрачно си помисли умната прислужница.
След свечеряване Джоан бе приятно изненадана от посещението на брат си, граф Кент.
— Облечи си мантията, Джоан. Ще те водя на Фиш стрийт.
— Прекрасно! Глинис, изтичай до стаята на Бриана и я попитай дали желае да ме придружи.
— Не! Трябва да дойдеш сама, Джоан. Имаме поверителна работа и затова съм дошъл да те придружа.
Сестра му бързо събра скъпоценните любовни писма на принца и отново ги заключи в сребърното ковчеже.
— Не забравяйте да споменете за изчезналото писмо — напомни й Глинис.
— Изчезнало е някакво писмо? — разтревожено възкликна Едмънд.
— Това са писмата на Едуард — обясни Джоан.
— И едно от тях липсва? За Бога, Джоан, понякога се държиш като седемгодишно дете! Вземи проклетите писма със себе си!
Принцът ги чакаше в къщата на Едмънд на Фиш стрийт. Той нежно прегърна любимата си, но лицето му беше сериозно.
— Няма време за губене. Лейди Бедфорд е сгодена официално и ти ще бъдеш следващата. Баща ми вече е уведомил Едмънд за предстоящия ти годеж с Уилям де Монтегю, но брат ти му е съобщил, че ти вече си сгодена за сър Джон Холънд.
Джоан изплашено погледна към Едмънд.
— Кралят се ядоса и ми нареди да му покажа подписания брачен договор.
Принц Едуард разгъна навития пергамент.
— Холънд вече сложи подписа си. Остава и ти да подпишеш, Джоан.
Девойката взе перото. Почеркът на Холънд бе едър и самоуверен. Тя потръпна. Почеркът на брат й бе изящен и красив. Той се беше подписал като свидетел, а датата беше преди три месеца. Ръката й се поколеба. Тя погледна умоляващо към Едуард.
— Не искам да се омъжвам за Холънд — прошепна нещастното момиче.
— Скъпа моя, няма да се омъжиш за него. Това е тактически ход, за да се избегне годежът ти с де Монтегю. Когато Едмънд представи този документ на баща ми, графиня Солсбъри ще бъде принудена да се откаже от намеренията си. Кралят ще бъде принуден да отнесе въпроса до папата в Авиньон, а това може да отнеме години.
Девойката нежно му се усмихна.
— Ти си изключителен, Едуард — рече тя и със замах подписа документа.
Принцът посипа пергамента с пясък, за да изсъхне мастилото, сетне го нави на руло и го подаде на граф Кент. Силната му ръка хвана нежната ръка на Джоан и той я поведе към къщата си.
Едмънд грабна ковчежето на сестра си.
— Не забравяй да кажеш на Негово Височество за изчезналото писмо.
Тя взе ковчежето със скъпоценните писма на Едуард и го пъхна под мантията си.