Хоуксблъд внимателно слушаше баща си и се изпълваше с възхищение от стратегическите му умения. Уелският принц, който от малък изучаваше военна стратегия, бе изцяло съгласен с плана на граф Уорик.
Крал Едуард III огледа присъстващите. Повечето защитават, но крайното решение принадлежеше на краля, затова той побърза да одобри плана на Уорик.
Последната вечер в Уиндзор кралят прекара със семейството си. Посети шумната детска стая, където бяха по-малките му деца. Отдели специално внимание на принцеса Изабел и й обеща, че ще й потърси подходящ съпруг, след това поговори с принц Лайънъл. Нареди му да се грижи за майка си и да й помага в управлението на кралството.
Накрая отдели време за Джон Гонт. Искаше да поговори сериозно с по-малкия си син.
— Ако нещо се случи с мен, Джон, искам от теб да бъдеш предан на Черния принц. Ти си най-умният от цялото семейство. Едуард ще се нуждае от съветите и подкрепата ти. А когато пораснеш, той ще се нуждае от обединените войски на Гонт и Ланкастър.
— Разбирам, татко — сериозно отвърна Джон. — Лайънъл само ще ни създава затруднения. Заобиколен е с хора, които го използват с користни цели. Едуард знае, че аз винаги ще бъда на негова страна.
— Ти наистина си разумно момче. — Кралят одобрително го потупа по рамото. Този жест означаваше за Джон много повече от скъпоценните камъни на кралската корона.
По време на вечерята в голямата зала Катерин де Монтегю не бе удостоила краля дори с поглед. Графиня Солсбъри бе вбесена, че наследницата на графство Кент е подписала брачен договор със сър Джон Холънд, когато нейните земи и замъци бяха обещани на сина й.
Веднага след вечеря тя напусна залага, без да му кимне за лека нощ. Едуард бе решил да изясни недоразумението помежду им, преди да тръгне на най-важната война в живота си.
Един поглед върху лицето й, когато отвори вратата на стаята й, му бе достатъчен да разбере, че тя е изпълнена със злоба към него.
— Катерин, на мен също не ми харесва фактът, че лейди Кент се е държала доста лекомислено и е окуражавала двама мъже едновременно.
— Но ти си кралят, за Бога! Ти можеш да й заповядаш да се омъжи за Уилям!
— Катерин, сър Джон Холънд притежава напълно законен договор, подписан от Джоан и брат й, графа на Кент. В този случай нямам власт да заповядвам. Църквата е тази, която трябва да реши. Ще уведомя папата в Авиньон.
Гневът на графиня Солсбъри поутихна, ала студенината в сърцето й към Едуард не изчезна.
— Имам други новини за теб, които сигурно ще те зарадват. — Той внимателно се вгледа в лицето й. Очите й заблестяха и тя затаи дъх, изпълнена с надежда. — Макар че това е против интересите на Англия, предложих размяната на граф Мъри срещу граф Солсбъри.
Катерин сграбчи ръката му, разтреперана от щастие.
— Филип Валоа прие с радост предложението за размяната — тихо добави той.
Катерин падна на колене пред него. Лицето й сияеше, красивите й очи бяха пълни със сълзи на радост и облекчение.
— Едуард, любов моя, благодаря ти с цялото си сърце. — В този миг студенината й се стопи. Сега бе готова на всичко заради него. Тялото й му принадлежеше.
Той я изправи и целомъдрено я целуна по челото.
— Уилям де Монтегю е мой скъп приятел. Той е истински щастливец, щом има толкова любяща и предана съпруга.
Кралят въздъхна и излезе от стаята. Запъти се към покоите на кралица Филипа. Тази вечер повече не трябваше да мисли за Катерин де Монтегю. Кралица Филипа го обожаваше с цялата си душа и сърце. Той също бе щастлив мъж.
Тази нощ още две двойки в Уиндзор се сбогуваха. Адел и Пади вечеряха заедно, а след това отидоха да се поразходят край реката. Пади не можеше да прогони мрачните си мисли. Винаги се чувстваше по този начин, преди да тръгне на война. Чувстваше, че ако направи предложение за брак на Адел и тя му отговори с „да“, съдбата ще го запази жив, за да се върне в Англия и удържи на думата си.
Адел не можеше да понесе мисълта, че ще загуби този мъж, когато й трябваха толкова много години, за да го намери. Чудеше се защо такъв силен, забавен и приятен мъж харесва жена с обикновено лице, която при това наближава тридесетте. А освен това той беше ирландец, като я правеше двойно по-щастлива. Бе съвсем естествено тази вечер да са заедно, да споделят мислите, надеждите и страховете си. Когато телата им се сляха, те знаеха, че във всеки един от тях ще остане малка част от другия. Може би най-добрата част.