Някои от корабите бяха натоварени с палатки, фураж за конете, воловете и мулетата, лекарства, осолено месо и неизбежните спътници на войската — леките жени.
Много от войниците вече бяха участвали в предишните кампании във Франция и знаеха какво ги очаква, но имаше и съвсем млади и неопитни войници. Хоуксблъд обучаваше новобранците, сред които бе и самият принц Едуард и много други млади благородници, които за пръв път в живота си щяха да поведат войските си в битка.
Повечето от воините бяха смели и безстрашни рицари, изпълнени с ентусиазъм и увереност в победата. В Англия дълго се бяха обучавали и Хоуксблъд не се съмняваше, че ще бъдат добри пълководци, но неговият богат военен опит бе неоценим за младите благородници. Когато се вглеждаше в лицата им, виждаше, че те са готови да убиват или да бъдат убити. Кристиан се усмихна на Черния принц.
— За рицаря е недопустимо конят му да бъде убит. Едно от най-важните условия за успеха във война е хитростта и изненадата.
— Струва ми се, че целият ми живот досега е бил подготовка за тази война — отвърна принц Едуард.
— Тогава нека потренираме още малко — усмихна се Кристиан и извади меча си.
Когато английските кораби хвърлиха котва в нормандското пристанище Шербург, Уорик веднага се зае с настаняването на войниците, оръжията и конете, след което поведе предният отряд в атака срещу французите. Естествено в първото нападение не бе предвидено да участват кралят на Англия, синът му и синовете на граф Уорик. Французите се опитаха да окажат съпротива, но много бързо отстъпиха.
Когато граф Уорик даде сигнал, крал Едуард III слезе на брега, придружен от внушителна свита, сред която бяха младият Уилям де Монтегю и Робер де Бошан. Когато стигнаха до брега, кралят се спъна и падна на пясъка. Но преди това да се изтълкува като лошо предзнаменование, съобразителният Едуард загреба шепа пясък и произнесе знаменитите думи, които Вилхелм Уилям Завоевателя е казал при нахлуването си в Англия:
— Вижте, приятели мои, земята на Франция не може да се сдържи да не прегърне своя законен господар! Това е Божи знак!
Крал Едуард III бе много суеверен и макар да не убеди самия себе си, искаше хората му да повярват в тези думи. Повика Уорик и Уелският принц настрани:
— Едуард, смятам веднага да те удостоя с рицарско звание. Ако аз бъда убит в боя, ти трябва да поведеш войските.
— За Бога, татко! Искам сам да заслужа рицарското звание!
Уорик му направи знак да замълчи.
— Ще го заслужите, Ваше Височество, и то стократно, не се страхувайте за това.
Донесоха сандъка с кралските отличия и един час след дебаркирането на френска земя кралят обяви първите новопосветени рицари. Принц Едуард коленичи пред баща си, а от двете му страни коленичиха Уилям де Монтегю и Робер де Бошан. Едуард III допря меча си до рамото на Уелския принц, а след това стори същото и с другите двама благородници. И тримата получиха златни шпори, които бяха отличителен знак за рицарско звание.
Годфри д’Аркур изпрати неколцина съгледвачи в лагера на французите. Още същия ден английските войски започнаха похода във Франция.
През първите седмици почти не срещнаха съпротива. Англичаните превземаха град след град — Барфльор, Валон и Карантон. Каруците натежаха от плячка — оръжия, сребърни съдове, златни свещници и разпятия, гоблени, килими, мебели и картини, които след това изпращаха по корабите за Англия. По-знатните пленници бяха изпратени в Бордо и за тях бяха поискани големи откупи.
Кристиан Хоуксблъд поведе отряда си към имението на барон Сен Ло. Познаваше много добре замъка и околността и лесно превзе крепостта. Взе като заложници барон Сен Ло и сладострастната му сестра. Когато Пади заведе французойката в палатката на Кристиан, тя отчаяно се хвърли в прегръдките му — красивата Лизет искаше да плати с тялото си за живота на брат си и своя. Хоуксблъд цинично се усмихна, тъй като тя изобщо не спомена за съпруга си.
— Той вече се е насладил на тялото ти — презрително подхвърли Пади. — Предложи нещо по-ценно.
— Пади — тихо измърмори Кристиан, но това бе достатъчно, за да накара оръженосеца да млъкне.
— Под замъка има огромни винарски изби! — извика Лизет. — В Сен Ло има повече от хиляда бъчви с отлежало вино.
— За Бога — подсвирна Пади, — та една бъчва съдържа хиляда литра!
— Престани да дрънкаш празни приказки, Пади. Искам да отведеш барон Сен Ло и сестра му в моята вила в Бордо. — Младият рицар отблъсна съблазнителните ръце на Лизет и повдигна брадичката й. — Ще останете във вилата ми, докато изплатите откупа. — Усмихна се и й намигна. — Ако съпругът ти реши, че не си заслужаваш откупа, ще ми платиш по друг начин, скъпа.