Кралят и Уорик въздъхнаха с облекчение, но Робер де Бошан не се предаде.
— Откъде да сме сигурни, че това не е капан? Някой друг присъствал ли е на разпита на французина?
— Аз — хладнокръвно заяви принц Едуард.
— Покажи ни го на картата — заповяда кралят.
Хоуксблъд се приближи до масата и очерта с пръст мястото около устието на Сома.
— Местността се нарича Бланш так. Този брод може да се прекоси при отлив.
— Бланш так означава „бял камък“ — замислено се обади д’Аркур. — Може би е гранична област между две графства.
Крал Едуард вдигна ръце и всички млъкнаха.
— Трябва да разберете, че повече не можем да се надяваме на помощта на нашите съюзници от Фландрия. Единствената ни надежда е да прекосим Сома и да се укрием в нашата провинция Понтио.
— Трябва да останем в Понтио, докато пристигне флотата и се приберем отвъд Ламанша — подкрепиха го граф Нортъмбърланд и граф Ланкастър.
Крал Едуард и Черния принц се спогледаха, а Уорик погледна към Хоуксблъд. Знаеха, че кралят няма да напусне Франция преди решителното сражение с Филип Валоа. Принц Едуард се доближи до баща си.
— Аз и Хоуксблъд ще поведем авангарда към другия бряг на Сома.
Кралят с гордост изгледа сина си. Макар вече да се бе стъмнило, той заповяда на войските веднага да потеглят. Към полунощ авангардът стигна до Бланш так. Имаше прилив и бе невъзможно да прекосят реката. Докато чакаха отлива, Хоуксблъд заговори с принца.
— Благодаря ви за доверието, Ваше Височество.
— Ти си имал видение. Това е сила, която малцина притежават. — Погледна към тъмните води на реката. — И преди си имал видения. — Това не беше въпрос, а констатация.
— Да. Сведенията за присъствието на френската флота в Хелвеция също получих благодарение на едно от моите видения — призна той. — Никога не съм посещавал това пристанище.
— Уорик знае ли за това?
— Не съм казвал на никого — отвърна Хоуксблъд. — Кой ще ми повярва?
— Аз ти вярвам, приятелю.
Връзката между тях бе станала толкова силна, че и двамата знаеха — ще бъдат приятели до края на дните си.
Най-после цялата английска армия стигна до бреговете на Сома. Реката бе много широка и доста дълбока и бе невъзможно да я преминат. Освен това на отсрещния бряг ги очакваха две хиляди пикардийци. Войниците бяха изморени, а някои вече напълно отчаяни. Надигнаха се много протестни гласове. Бойците недоволстваха, че ако не се махнат от тази проклета местност, ще затънат до един в непроходимите блата, а след като видяха брода при Бланш так, напълно се обезвериха.
На разсъмване започна отливът. Върху лицата на воините се четеше надежда, примесена със страх. Всички си припомниха разделянето на Червено море, описано в Библията, ала водата все още стигаше до кръста. Тежките коне и каруци щяха да затънат в плаващите пясъци.
Кралят и граф Уорик наблюдаваха с възхищение как Хоуксблъд и принц Едуард решително нагазиха във водата. Копитата на конете им не затънаха — дъното на реката бе покрито с камъни.
Едуард III нареди на стрелците с дългите лъкове да навлязат във водата. Те успяха да изтласкат пикардийците с дъжд от стрели. Уорик заповяда останалата част от армията да се приготви за прекосяването на Сома.
Французите все още бяха много близо до тях, но точно както в библейската притча, високият прилив ги заля и им попречи да преминат след англичаните.
Всички бяха убедени, че е станало чудо. Кралят и маршалите му поведоха армията към малкото село Креси, недалеч от брега на Ламанша. Беше двадесет и пети август и понеже знаеха, че французите няма да могат същия ден да преминат реката, всички с благодарност посрещнаха заповедта за почивка.
Кралят на Англия бе спечелил първия етап от кампанията — войските му бяха съсредоточени край Креси. Едуард III Плантагенет бе изключително суетен мъж — обичаше да бъде заобиколен с блясък и великолепие. Заповяда да издигнат огромна палатка от коприна в лазурен и златист цвят. Пред нея забиха пилон с кралското знаме с леопарди и лилии.
Полето на битката бе избрано много удачно леко наклонено, което позволяваше успешно да отблъснат атаката на французите откъм равнината. Каруците и палатките на войниците бяха разположени зад кралската палатка. В средата запалиха огромен лагерен огън и веднага се разнесе приятно ухание на печено месо.
Съгледвачите на д’Аркур и корнуолските стрелци на Хоуксблъд, въоръжени с дълги ножове, потеглиха на разузнаване. Сведенията, които донесоха, бяха и добри, и лоши. Французите прекосили Сома през моста при Абевил. Между двете армии сега остава само гъстата гора при Креси — непреодолимо препятствие, заради което французите трябваше да направят обход от тридесетина километра. Една тясна пътека зад английския лагер преминаваше през най-гъстата част на гората и излизаше на морския бряг. Слухът, че френската армия наброява сто хиляди души, се потвърди. Крал Филип бил развял кървавочервеното знаме на Сен Дени, което означаваше, че няма да отстъпи нито педя френска земя на англичаните.