Дните й бяха запълнени с дворцовите задължения, вечерите й бяха посветени на манускриптите, но нощите й бяха обсебени от еротични сънища. Ала в нито един от тях не се появи образът на годеника й. Чувството за непростим грях я накара да се изчерви, а от мисълта за Кристиан гърлото й пресъхна. Неохотно обърна коня и се насочи към конюшните.
Пред конюшните девойката видя коня на принцеса Изабел и разбра, че дамите са се върнали преди нея от лова със соколи. Затвори сокола си в клетката и я подаде на соколаря. За миг се поколеба, но сетне се реши и тръгна да потърси клетката на Саломе. След малко се озова пред великолепната птица. Заговори й с нежен глас и с възхищение се загледа в нежните цветове на силните й криле. Хищната птица настръхна, когато се разнесе гальовният глас на Бриана:
— И на теб ли ти липсва както на мен? — думите бяха леки като въздишка.
Протегна ръка през решетката и погали птицата. За миг ноктите на Саломе сграбчиха пръстите й. Бриана уплашено извика, за нейна изненада по ръката й нямаше кръв, но птицата не пускаше пръстите й. Помисли си, че соколът може да разкъса ръката й, но сама си бе виновна. И Саломе бе опасна като господаря си.
Отправи се към внушителната кръгла кула, изградена от бедфордски камък. Погали грубата повърхност и душата й се изпълни с тиха радост.
— Аз ще се върна в Бедфорд — прошепна младото момиче. — Там ще отгледам децата си. Ще имам щастливо семейство и ще прекарам дните си спокойно и безметежно.
Струваше й се съвсем естествено да говори на камъка, да споделя мечтите, надеждите и желанията си.
В небето проблесна светкавица и гърмът проехтя над кулата. Бриана се сепна, но не се уплаши. Това беше знак. Ала добър или лош? Не знаеше. Откъде идваше този знак? От Бога, от дявола, от покойната й майка или от Дракар? Едри капки дъжд затрополиха по каменните стени и прекъснаха мислите й. Затича се към стаята си, за да се скрие от бурята, ала нямаше къде да се скрие от тревожните мисли.
Адел бе слязла в голямата зала. Бриана знаеше, че леля й се страхува от бурите и се е присъединила към свитата на кралицата. Разговорите и музиката щяха да я успокоят и да я разсеят, а Бриана реши да остане в стаята си. Самотата в тихата полутъмна стая съответстваше на настроението й. Щеше да направи няколко скици на Саломе и на Кръглата кула.
С ябълка в едната ръка и парче въглен в другата седна пред голямата маса и започна да рисува. Работата постепенно я погълна. Пред очите й изплуваха очертанията на кулата, а над нея се рееше силната хищна птица. Мислите й започнаха да блуждаят, чу далечен глас, който я зовеше. Стаята бе потънала в полумрак, а свещите хвърляха странни сенки по стените. Там, зад светлината, нещо я очакваше. Или някой.
Внезапно светкавица озари стаята и стана светло като ден. Нямаше никой, бе сама с мислите и виденията. Рисунката върху пергамента бе като жива — можеше да докосне студения камък, да чуе плясъка на крилете на сокола. Нима картината й бе оживяла?
Стана, отвори скрина и извади сивата кадифена наметка на майка си. Не бе я докосвала от деня на турнира. Застана пред огледалото. Половината от косата й бе осветена от мекия блясък на свещите, другата половина бе в сянка.
Вдигна глава и решително обви раменете си с наметката. Всичко пред нея се залюля и сякаш се обви в сива пелена. Озова се в една стая в някаква кула, навън бушуваше буря, светкавици прорязваха небето, а Бриана бе в обятията на някакъв рицар. Силните му ръце галеха тялото й, което бе голо под сивата кадифена наметка.
Девойката потръпна под изкусителните милувки и се изви в ръцете му. В този миг блесна светкавица и Бриана видя аквамариновите очи, пълни с желание. Протегна ръка, за да притисне русата му глава към тръпнещите си устни.
— Робер… съпруже мой… — изохка тя, а устните му се впиха в нейните.
Той трескаво започна да сваля дрехите си. Когато остана гол, ръцете му я притеглиха към силното тяло. Ръката й леко и изкусително погали мощната му гръд и се плъзна по твърдия корем към мъжествеността между краката му.
Дрезгав вик на удоволствие се изтръгна от гърлото му, той падна на колене, устните му се плъзнаха по сладостните извивки на тялото, докато накрая се спряха върху слабините й. Тя се наведе, за да погледне лицето му. Чувствените му устни бяха обагрени в кръв. Аквамариновите му очи бяха затворени завинаги. Тя вдигна поглед от красивото му лице.
— Знаех, че ще го съблазниш в тази кула. — Гласът му бе опияняващ и Бриана гледаше като хипнотизирана как Дракар изтегли кривия си ятаган от тялото на Робер. Бе убил брат си и сега нямаше прегради между нея и Кристиан. Зловещият му смях изпълни стаята. Той я взе на ръце и я понесе към леглото.