Силата му замъгляваше сетивата й. Тя отметна глава назад и се засмя, когато видя капките кръв по бедрата си. Обви дългите си стройни крака около стоманеното му тяло, знаейки, че след миг ще крещи от наслада. Всичко изчезна освен тяхната опияняваща, всепоглъщаща страст.
Адел я намери в безсъзнание на пода. Лежеше върху сивата кадифена наметка на покойната си майка. Леля й разтърси раменете й, Бриана се надигна и отмести кичурите от лицето си. Беше толкова бледа, че устните й изглеждаха като обезкръвени.
— Какво се е случило, агънцето ми? Да не си болна? — разтревожено попита леля й.
— Не, не… само имах кошмар — прошепна Бриана и изнемощяло се отпусна в креслото.
Адел видя ужаса, изписан в очите на племенницата, и си помисли, че тя крие нещо от нея.
— Света Богородице, да не си бременна?
— Не — рязко отвърна Бриана. Подобна мисъл я накара да потръпне.
Адел се прекръсти и зашепна молитва:
— Ще отида да повикам Глинис. Не е нормално една млада и здрава жена да припада. Може би тя ще ти приготви някаква билка, която да възвърне силите ти.
Въпреки късния час Глинис и Джоан дойдоха след минути. Глинис носеше ковчежето с билките. И двете жени бяха много разтревожени.
Бриана се опита да се усмихне.
— Просто имах кошмар, но беше толкова реален, че се изплаших.
Глинис извади шишенце с отвара от момини сълзи.
— Нека го изпие с малко вино — обърна се тя към Адел. — Тази вечер във въздуха витае нещо странно. Сякаш усещам разрушителни сили. Бурите често са знамения за предстоящи неща.
— Да, ужасно ме е страх от бури и гръмотевици — призна Адел. — И макар бурята да свърши, все още треперя от ужас.
— За какви неща говореше? — обърна се Джоан към прислужницата си.
— И за добри, и за лоши, а понякога и за двете. Силна буря преди решителна битка може да предреши изхода й. Понякога бурите са променяли историята.
Джоан не искаше да слуша за войни, когато нейният любим принц се биеше някъде във Франция.
— Във войната единият печели, а другият губи, но това няма нищо общо с бурите.
Джоан не обичаше прекалено да се замисля и може би Бриана се нуждаеше тъкмо от това, ала думите на Глинис ги разтревожиха.
— Сънищата могат да предсказват бъдещето, особено по време на буря — продължи Глинис.
Бриана потръпна.
— За Бога, дано моят кошмар не се сбъдне!
— Сънищата не трябва да се приемат буквално, милейди. Те са символични и трябва да се тълкуват. Разкажете ми вашия сън и ще ви докажа, че значението му е напълно различно от това, за което си мислите.
— Аз… не мога да ти кажа. Беше нещо греховно, нещо дяволско — призна девойката, посегна към чашата и отпи от виното, примесено с билката на Глинис.
— О, моля те, разкажи ни! — извика Джоан.
— Като ни разкажете ще ви олекне — добави Глинис. — Ще се почувствате пречистена.
Бриана жадуваше да свали този товар от раменете си, но знаеше, че първо трябва да се изповяда пред свещеника в параклиса, за да получи опрощение на греховете си. Внезапно осъзна, че не може да намери сили за изповедта, в която ще се принуди да признае прекалено интимните си преживявания. Огледа се смутено. Около нея бяха насядали единствените й приятелки, единствените хора, които проявяваха загриженост за съдбата й. Знаеше какво ще се случи, ако им разкаже за кошмарните си видения. Чудно ли бе, че обърканата девойка не намери сили в себе си да сподели с тях, че съзнателно бе прибягнала до чудодейната сила на майчината наметка от сиво кадифе, за да повика духа на своя любим? Обаче тъкмо в този миг езикът й се развърза. Бриана не можа да осъзнае, че билката на Глинис е започнала да й въздейства.
— Аз… аз се озовах в някаква стая, в кула, иззидана от бедфордски камък. До мен се появи Робер. — Тя се изчерви. — Той ме целуна… аз отвърнах на целувките му.
И тук спря. Докато намери името и подбере думите, гърлото й пресъхна и омаломощеното момиче отново посегна към чашата с виното.
— И тогава природеният му брат, Кристиан Хоуксблъд, изскочи от мрака и го прониза с ятагана си.
До притъпения слух на Бриана едва достигна ужасният писък на Адел.
— Но лошото не се свърши с това. Аз бях тъй щастлива, когато той го прободе в гърдите. Видях кръв по бедрата си и се зарадвах както никога!
Очите на Джоан щяха да изскочат от орбитите й, а зъбите й прехапаха долната й устна, докато слушаше в захлас страховития разказ на приятелката си.
— Имаше ли съвкупление във вашия сън? — запита Глинис. От четирите жени явно най-добре се владееше уелската прислужница — нали уелсците от векове са най-вещи в магии и тълкувания на сънища.