Страните на Бриана пламнаха от свян, когато пред погледа й изплува страстната сцена в леглото.
— Да… така беше, май че наистина… но… но ми се струва, че преди това изгубих съзнание… преди…
— Милейди, всичко е ясно. Сънят е изпълнен със символи. Трудно е за една дама да бъде разкъсвана между двама братя, а в сънят се появяват и двамата. Угризенията са неминуеми. Пък и е невъзможно след такова кърваво злодеяние човек да не изпитва вина. Онази кула от бедфордски камък несъмнено символизира вашия роден замък в Бедфорд, който ще стане владение на съпруга ви след сватбата. Сънували сте, че единият от тях загива, защото и двамата са заминали на война и непрекъснато се страхувате за живота им. И макар да се опитвате да прикривате този страх, той е излязъл на повърхността в съня ви.
— А какво означава кръвта по бедрата й, какво ще кажеш и за съвкуплението й?
— Тъкмо тук е най-важното в този странен сън. Тук се крие нещо, което много ви измъчва. Страхувате се дали ще има кръв по бедрата ви през първата ви брачна нощ с Робер.
Бриана се вцепени. Досега въобще не се бе замисляла за това, но за Бога, какво я очаква, ако през първата й брачна нощ с Робер той разбере, че не е девствена? Тя уплашено закри с ръце пламналите си бузи.
— Ох… аз съм толкова грешна — изплака озлочестената девойка.
Адел хвана ръката й.
— Стига! Тук нито една от нас не е девствена! Жените са били прелъстявани от мъжете откакто свят светува.
Глинис кимна.
— Предполагам, че все още сте доста тясна. Може пък и нищо да не разбере, особено ако се напие здравата вечерта преди първата брачна нощ.
— Най-добре е да убодеш пръста си с шип от роза или с острието от брошката си, за да пуснеш няколко капки кръв на чаршафа — предложи й Джоан. — Нито един мъж не може да се мери по хитрост с една жена — гордо добави тя.
Адел се наведе над племенницата си.
— Не искам да се измъчваш заради тези видения. Това е някаква дреболия! Слава на Бога, че вече не си дете и редовно имаш месечни кръвотечения. Сега трябва за това да се тревожиш, а не за някакви неясни сънища. Моли се да не си забременяла, агънцето ми.
Джоан се намръщи. Внезапно си спомни, че вече доста време бе изминало от последното й месечно кръвотечение… Но побърза да отпъди тази досадна тревога и пъргаво се изправи.
— Ще видиш, Бриана, че на сутринта, когато слънцето изгрее, всичките кошмари ще ти се сторят много смешни. Бурята ще утихне, утре ни чака чудесен слънчев ден и ние с теб отново ще бъдем щастливи.
Четирите жени избухнаха в смях и си пожелаха лека нощ, но когато останаха сами в леглата си, Джоан и Бриана дълго не можаха да заспят, разтревожени както никога досега.
На другия бряг на Ламанша, в долината край Креси, кралят на Англия, неговите маршали и повечето от капитаните и благородниците не можаха да мигнат през тази бурна нощ. Някои воини бяха споходени от мрачни предчувствия, че няма да доживеят залеза на следващия ден, и побързаха да се помолят на Всемогъщия Бог.
Обаче Уелският принц и Хоуксблъд вярваха, че ги очаква блестяща победа. Станаха много рано, още в пет. Хоуксблъд и оръженосецът на принца, сър Джон Шандо, помогнаха на Уелския принц да облече бронята си. Едуард настояваше да облече великолепната черна броня, която го отличаваше от всички останали английски рицари, а освен това да вземе наметалото, блестящо в пурпур и злато.
Оръженосецът му се опита да възрази:
— Ваше Височество, така ще изпъквате прекалено много сред останалите воини. Всеки французин ще ви разпознае отдалеч и ще се опита да плени или да убие сина на английския крал!
— Но нима не разбираш, че аз искам да се отличавам от всички останали? — ядосано извика принц Едуард. — Проклет да бъда, ако трябва да се крия пред враговете!
Хоуксблъд знаеше докъде се простираше неукротимата гордост на принца — нали той самият щеше да се проклина, ако не защити самоуважението си с меч в ръка. Черния принц тръгна към палатката на краля и Кристиан се зае със своята черна ризница.
Кралят се появи пред палатката си, облечен в бляскави лазурно-златисти доспехи, посрещна с радостен възглас сина си и двамата възседнаха белите си коне, за да направят последен преглед на войските. Едуард III се зарадва, когато пред погледа му се изпънаха стройните редици на стрелците с лъкове, облечени в зелени мундири. Мъжете се опасяваха, че дъждът ще намокри стрелите и те ще натежат, но за щастие слънцето се показа иззад облаците и се усмихна на английската армия. Тогава изгряха усмивки по суровите лица на стрелците, уверени в смъртоносната си сила.
На десния фланг кралят постави д’Аркур, Черния принц, Уорик и синовете му, а зад тях се подреди цветът на английското рицарство. Левият фланг оформи батальона от две хиляди стрелци и две хиляди копиеносци, предвождани от херцог Нортхемтън. Зад тях се издигаше стръмното било на хълма, в чието подножие бе английския лагер. Кралят запази за себе си командването на третия батальон, неотстъпващ по сила на първия и втория, за да го прехвърля на помощ на левия или десния фланг според обстановката на бойното поле.