Крал Едуард III вдигна меча си, воините притихнаха и мощният му глас проехтя над смълчаната долина:
— Французите трябва да преминат двадесет и пет километра през гъстата гора, за да се изпречат срещу редиците на нашите смели воини. Те ще пристигнат без ред и без строй, в накъсани групи, а ние ще ги нападнем, преди да са се съвзели и престроили. Няма да имат време и възможност да се разгърнат в боен ред.
Отвред проехтяха радостни възгласи.
Крал Едуард III вдигна меча си и продължи:
— Колкото е по-многочислена френската войска, толкова по-трудно ще й бъде да се разгърне!
Последва още една вълна от бурни приветствия към мъдрия крал.
— Никога не забравяйте, че всеки англичанин струва колкото трима французи!
Бойците викаха до пресипване. Виковете „За славата на Едуард и на свети Георги!“ се редуваха със „За славата на Уелския принц!“. Отново заръмя, но никой не обърна внимание на дъжда. Крал Едуард III се обърна към сина си и с гордост огледа напетата му снага. Внезапно го прониза тревожна мисъл — великолепната броня превръщаше Черния принц в отлична мишена за противника.
— Не се страхувам от врага, татко! — извика принц Едуард. — Ще им покажа кой съм аз. Ще ме запомнят за цял живот. Само не забравяй какво ми обеща!
— Може би на теб ще се падне славата на този ден — усмихна се кралят.
Английската армия изслуша литургията и остана в очакване.
Към обед се показаха предните отреди на неприятеля. Небето беше забулено от гъсти облаци и дъждът се лееше като из ведро. Тежковъоръжените генуезки стрелци, които бяха извървели около тридесет километра през бурята, нямаха никакво желание да се бият. Френските предводители ги ругаеха с обидни думи, а кавалерията ги притискаше да вървят напред през мочурищата, докато се озоваха пред редиците на стрелците от Англия и Уелс, въоръжени с дълги лъкове.
Внезапно дъждът спря, облаците се разсеяха и слънцето изгря, ослепявайки французите. Като подгонено от ръката на невидим вълшебник, над главите на французите прелетя ято черни гарвани. Зла прокоба!
В този миг стрелите на англичаните с гъши пера по краищата като снежна буря се посипаха върху предните редици на врага. Нагръдниците на генуезките стрелци не можаха да ги предпазят от силните удари. След броени минути полето се покри с трупове. Оцелелите побягнаха към френските рицари, построени зад тях.
— Ще избия тези страхливи предатели! — изкрещя френският крал.
Англичаните станаха свидетели на страховита гледка — французите безмилостно избиваха собствените си стрелци!
Филип изпадна в неописуема ярост при вида на английското знаме, украсено с френските лилии. Здравият разум го напусна и във войската настъпи пълен хаос. Французите се втурнаха в атака, но земята бе хлъзгава от кръвта, покрита с трупове на хора и коне.
Войниците прииждаха на тълпи, хвърляха се в атака и загиваха!
Битката продължи до късно следобед. Накрая след ожесточени атаки французите пробиха редиците на стрелците и се вклиниха в десния фланг на англичаните. Черния принц и хората му бяха обкръжени.
За Хоуксблъд всичко изглеждаше забавено, за да се концентрира върху всяка опасност, която го заплашваше. Знаеше къде точно да забие меча си, в трите жизненоважни места на тялото, незащитени от бронята — гърлото, корема и под мишниците. Не се тревожеше за тила си, защото знаеше, че Пади и Али го защитават. Ясно видя как дузина французи се спуснаха към Черния принц.
Знаеше, че Джон Шандо защитава тила на Едуард. Видя брат си, Робер де Бошан, до принца. Принц Едуард и Робер щяха да загинат, ако не успееха да отблъснат атаката на неприятеля. Пришпори коня си срещу французите. Съсече двама от тях, а зад него оръженосците му съсякоха още двама. Останалите двама побягнаха.
Зад него се чу силен вик и Хоуксблъд видя как Едуард падна от коня. Как бе възможно? Не можеше да си го обясни. Хоуксблъд светкавично скочи от седлото и се приближи до поваления си приятел. Едуард държеше, меч в едната си ръка, а в другата — бойна секира. В този миг съжали за решението си да облече черни доспехи, подобни на тези на Уелския принц, защото сега щеше да стане мишена на французите. Ала съжалението отстъпи място на радостта, че ще заблуди вражеските бойци и ще поеме върху себе си атаките им. И действително те се нахвърлиха върху него и земята наоколо почервеня от кръв.