Падна на колене и зашепна молитва без следа от преструвка, горещо и задъхано. Нещастницата не подозираше каква трогателна гледка би дарила на нечие любопитно око, ако можеше да я зърне отнякъде, докато шептеше със сплетени пръсти жарки слова за оцеляването на Едуард и на брат си. Едва след половин час дойде ред да помоли и за опрощение на грешната си душа. Като всички жени, и Джоан лекомислено обеща на Всемогъщия Бог, че никога повече няма да се обръща с молба към него, ако сега и само сега я избави от ужасната безизходица. Дори не се осмели да поиска от Бога нещо определено — като например Едуард да се ожени за нея, — искаше само всичко да свърши щастливо. След литургията се върна в стаята си. Реши, че трябва отново да започне да посещава благонравните лекции на мадам Марджори, които отдавна бе зарязала. И то не толкова заради противното мърморене на мадам, колкото заради непоносимата надменност на принцеса Изабел и съскащите придворни дами, вечно следващи я по петите като ято гъски с проточени шии. До острия слух на принцесата бяха стигнали слуховете за нещастието на лейди Елизабет Грей и тя веднага заповяда на дамите от свитата да престанат да общуват с нея. Всички отбягваха нещастната девойка, сякаш бе чумава.
Но се оказа, че дори и след литургията не й олекна на сърцето. Следващите три часа прекара в мисли за възможностите да се отърве от нежелания плод. Явно ще трябва да се довери на уменията на Глинис, защото самата тя нямаше представа какви отвари от билки да изпие, ако въобще можеха да помогнат билките след втория месец. Не, реши тя и тръсна глава, ще се отърве от тази проклета бременност, това е толкова просто. И няма защо да досажда на Едуард с оплакванията си. По-добре ще бъде принцът въобще да не разбере за нейната трагедия.
Ако се върне в Уиндзор, всичките й проблеми ще се разрешат. Знаеше, че на сутринта ще се повтори същото — пак ще се тревожи, ще се моли, ще мисли, докато я заболи главата, ще се върти в омагьосан кръг и отново ще се озове там, откъдето бе започнала: Едуард трябва да се върне при нея. Внезапно я прониза ужасяваща мисъл: какво да прави, ако той се забави цяла година във Франция? Трябва да напусне двора, преди да започне да й личи. Но къде да отиде?
Къщата на брат й на Фиш стрийт в Лондон не беше достатъчно отдалечена от Уиндзор… Може би ще трябва да замине за замъка на нейния род, в Кент? Дори не си спомняше как изглежда, защото го бе напуснала още съвсем малка. Брат й бе наследил и един по-малък замък — замъка Уейк в Лидъл. Може и там да се скрие. Не, това е невъзможно. Не може да понесе мисълта да живее далеч от своя Едуард.
Сърцето й се сви от копнеж. Защо поне не бе запазила любовните му писма? Припомни си страстните му думи и това за малко я успокои. Но не можеше да притисне листата до устните си, да ги скрие до гърдите си — сигурно тогава болката й щеше да затихне… Струваше й се, че е съвсем сама на този свят, сиротна и изоставена. Седеше като вцепенена до прозореца, неспособна дори да заплаче.
През целия ден Глинис бе заета в пералнята. Прислужницата бе решила да използва слънчевия ден и да изпере всички дрехи от доста обемистия гардероб на лейди Кент преди началото на есента. Адел стоеше с нея — внезапно й бе хрумнало да изпере всички ленени чаршафи и покривки.
Бриана забеляза, че Джоан не слезе да обядва, нито се появи на следобедната лекция на мадам Марджори. Преди да тръгне към трапезарията за вечерята, тя отиде до стаята на Джоан. Завари приятелката си сама в здрача.
— Къде беше през целия ден? — попита загрижената девойка.
— Не си спомням — унило отвърна Джоан. — Сутринта отидох до параклиса. Знаеш ли, че там видях кралицата и повечето от придворните дами? Всеки ден се молели за победата на краля и за живота на нашите мъже.
— Не, не знаех. Сигурно съм изпуснала литургията. Исках да изповядам греховете си, но осъзнах, че никому не мога да разкажа за срамните си тайни. И стените имат уши, дори и стените на изповедалнята.
— О, не бива да казваш нито дума на отеца. Помисли си за бедната Елизабет Грей и как всички се отвърнаха от нея!
— Нека да отидем в залата — настоя Бриана.
— По-добре иди без мен. Чувствам, че не съм подходяща компания за никого.
Това беше толкова нетипично за Джоан, че приятелката й си помисли, че нещо не е наред.
— Няма да те оставя да стоиш сама. Знам, че ти липсва принц Едуард и в този момент се нуждаеш от някого, който да те разсее от тежките мисли.
Обаче по време на вечерята Бриана забеляза, че Джоан е доста потисната. Не я попита нищо, знаеше, че когато Джоан реши, ще й довери какво я измъчва. След вечерята двете се отправиха към стаите си, но когато Бриана й пожела лека нощ, Джоан я хвана за ръката.