— Мога ли тази нощ да остана с теб? — уплашено попита Джоан.
— Разбира се, Джоан. И аз не искам да съм сама.
Когато влязоха, Бриана спусна тежките завеси на прозорците и залости вратата. Постави върху една табла две чаши с медовина и няколко блокчета марципан. Знаеше, че Джоан обожава сладките неща.
Джоан измъчено се усмихна и отхапа парченце марципан.
— Смяташ ли, че Елизабет Грей постъпи правилно?
— Е, бедната Елизабет беше в безизходно положение. Знаеше, че няма никакви шансове да се омъжи за принц Лайънъл, и ако бе родила детето, никой мъж нямаше да се ожени за нея. Така че тя постъпи правилно. — В стаята настъпи тишина. Сетне Бриана тихо добави: — Въпреки това аз не бих го направила.
Джоан изплака.
— О, скъпа, какво има? — Думите застинаха на устните й. — Господи, нима и ти си бременна? — Бриана се отпусна на възглавницата и хвана ръцете на приятелката си. — Обещай ми, че няма да направиш някаква глупост!
— Каква например? — нещастно попита Джоан, а очите й се наляха със сълзи.
„Например да се самоубиеш“ — помисли си Бриана.
— Не бива да правиш аборт… това е много опасно.
— Знам — прошепна Джоан.
— Когато казах, че Елизабет е постъпила правилно, имах предвид, че това бе единственият изход за нея. Ала за теб би било напълно погрешно. Принц Едуард и ти се обичате. Той никога няма да ти прости, ако убиеш детето му. Едуард скоро ще се върне от Франция. Сигурна съм, че ще намери начин да убеди родителите си и ще се ожени за теб, когато разбере за детето.
Джоан избърса сълзите си.
— За Бога, не казвай на никого за това. Всичко ще се уреди.
Джоан тъжно кимна.
Бриана се прокле за баналните думи, ала не можа да измисли нищо по-добро. Поне се опита да утеши приятелката си.
— Сега имаш нужда от сън. На сутринта всичко ще изглежда по-различно. — Девойката трескаво започна да оправя леглото, за да прикрие тревогата си.
Джоан легна и скоро се унесе в сън. Свещите вече догаряха. Бриана лежеше в леглото, но сънят не идваше. Душата й бе изпълнена със смут не само за самата нея, но и за съдбата на приятелката й.
При Креси съдбата бе жестока към французите. Те бяха победени, но водачите им отказваха да признаят поражението. През целия следобед френските воини отчаяно се съпротивляваха, но хиляди от тях паднаха убити на бойното поле. Когато вечерта настъпи, френският крал все още крещеше за настъпление, но маршалите му отдавна бяха избити.
Кристиан Хоуксблъд събра корнуолските стрелци, които без колебание се втурнаха към оределите френски редици. Хоуксблъд искаше да плени кралското знаме. Повали с един удар знаменосеца и изтръгна огненочервеното знаме от пилона. Англичаните продължаваха да покосяват редовете на французите, докато труповете им не покриха пътя към Абевил.
Когато боят свърши, всички англичани паднаха на колене да благодарят на Бога за нечуваната победа. Пурпурният плащ на принц Едуард бе почернял от кал. Кралят прегърна радостно сина си.
— Днес ти доказа, че си истински рицар. — Сетне гласът му се извиси така, че всички да го чуят. — Достоен си да бъдеш следващият крал на Англия!
Бурни възгласи посрещнаха думите на краля.
— Дължа живота си на този мъж — отвърна принц Едуард и посочи към Кристиан Хоуксблъд.
Отново проехтяха възторжени викове.
— Всички ние заедно извоювахме победата при Креси!
Англичаните бяха опиянени от победата над много по-силния противник.
— И бъдещите поколения ще говорят за победата при Креси!
Оглушителният рев на войската заглуши думите на Едуард III.
Принцът и Хоуксблъд се заеха да пресметнат загубите и да помогнат на ранените. Стотици ранени се нуждаеха от помощ — трябваше да се превържат кървящи рани, да се наместят счупени кости, да се зашият разкъсани крайници.
Хоуксблъд потърси природения си брат. Откри го на едно възвишение.
— Подозирам, че ти си намушкал коня на принц Едуард!
Робер отвори уста да протестира.
— Не се опитвай да отричаш. Засега ще го приемем за нещастен случай, но те предупреждавам, Робер, че ако нещо се случи с Едуард, ще те намеря ако ще и вдън земя и ще те унищожа!
Робер изгаряше от омраза към това чуждестранно копеле. Трябваше да се отърве при първа възможност от този натрапник.
Кристиан Хоуксблъд и Едуард Плантагенет тази нощ спаха в една палатка. Измиха в потока кръвта и калта от ръцете си, след което Али ги разтри с бадемово масло, примесено с тамян. Оръженосецът на Хоуксблъд бе поразен от издръжливостта на Черния принц, когато видя, че се е сражавал с изкълчено рамо. Болката беше мъчителна, но благодарение на уроците на Кристиан принцът бе съумял да не мисли за нея.