Едуард Плантагенет,
твой предан съпруг и любящ баща.
Филипа вдигна глава от писмото и видя нацупената физиономия на Изабел.
— Нима този Луи е само граф? Винаги съм смятала, че ще се омъжа за крал — капризно рече принцесата.
Кралица Филипа бе изненадана от реакцията на дъщеря си.
— Скъпа моя, няма свободни кралски синове освен наследника на френския престол — нашия смъртен враг. Тъй като баща му загина при Креси, синът му Луи е новият граф на Фландрия и ще управлява като монарх. Не забравяй, Изабел, че Фландрия е богата страна, а баща ти пише, че младият владетел е много красив.
Всички придворни дамите на кралицата посрещнаха с възторг вестта за годежа на принцеса Изабел и за пътуването до Франция. Вниманието на всички бе насочено към младата принцеса и тя сияеше от гордост.
— Искам индийска коприна за годежната ми рокля. — Погледна завистливо роклята на Джоан. — Искам да бъде обшита по краищата с хермелинова кожа и да бъде избродирана с истински златни нишки!
Джоан едва не се задуши от щастие. Щеше да замине заедно с кралицата и принцесата за Франция! Много скоро ще види отново любимия си принц! Трябваше само да дочакат вестта за падането на Кале. Джоан и Бриана, заедно с всички останали дами, започнаха трескави приготовления за пътуването. Макар че кралицата и дворът редовно посещаваха Бордо и Гент, принцеса Изабел и нейните дами щяха да прекосят Ламанша за пръв път.
Когато останаха сами в стаята на Джоан, девойката не можа да сдържи радостта си.
— Бриана, моите молитви бяха чути! Сега Едуард ще се погрижи за всичко. Сякаш воденичен камък ми падна от гърдите.
Бриана стисна ръцете на приятелката си. Тя също се вълнуваше от предстоящото пътуване. Никога не бе виждала Франция. Наскоро бе получила писмо от годеника си и осъзна колко е щастлива. Горката Елизабет Грей вехнеше от ден на ден и едва ли някога щеше да си намери съпруг.
— Ти си толкова смела и почтена, Бриана. Готвиш се за сватбата с Робер, без да се оплакваш. Как можеш да забравиш за любовта си към Кристиан? — попита Джоан.
— Не мога да я забравя. Образът му е винаги пред очите ми.
Джоан съжали, че я бе попитала и се опита да я успокои.
— Само си помисли — ще се омъжиш във Франция — също като принцеса Изабел. Трябва да се заемем с ушиването на сватбената ти рокля, която да засенчи тази на Изабел. Изгарям от нетърпение да видя лицата на Адел и Глинис, когато разберат, че заминаваме за Франция!
Бриана знаеше, че двете млади жени ще бъдат щастливи да се срещнат с Пади и Али. Сигурно щеше да има и други сватби, ала тя нищо не каза. Как можеше Джоан да мисли, че тревогите й са свършили? Тя си въобразяваше, че срещата й с Едуард ще реши всички проблеми, ала едва ли бе така. Нещата щяха да се усложнят още повече, когато престолонаследникът узнаеше за детето.
Бриана въздъхна и се закле да стори всичко, което е по силите й, за да помогне на приятелката си. Когато се върна в стаята си, взе едно от писмата на Робер и зачете:
Скъпа моя Бриана,
Горд съм да ти съобщя, че крал Едуард ме удостои с рицарско звание за моята вярност и смелост още в първия ден, щом стъпихме на френска земя. Надявам се, че ще бъда удостоен с новия рицарски орден, той е равностоен па отличията, които крал Артур е раздавал на рицарите на Кръглата маса.
Мисля, че се гордееш с факта, че новата Кръгла кула на краля е построена от бедфордски камък.
Аз се справих отлично с възложената ми задача да командвам хората на принц Лайънъл. Всички войници се сдобиха с богата плячка. Лъвският дял, разбира се, ще бъде за херцогство Кларънс, ала има толкова много плячка, че съм с голяма печалба от този поход — сребърни съдове и скъпоценности, чистокръвни коне и копринени платове. Запазил съм една диадема, украсена с диаманти, за нашата сватба. Тя ще бъде чудесно украшение за великолепната ти коса — най-красивата коса, която съм виждал през живота си. Нямам търпение да се оженим и се надявам и ти да изпитваш същото.
Бриана нави пергамента. Много мило писмо. Той бе положил доста усилия да опише чувствата си към нея. Гордееше се с неговата смелост и рицарското му звание. От писмото личеше, че тя му липсва, че я обича и че непрекъснато мисли за нея. Наистина трябваше да благодари на светата Дева за тази любов.