Крал Едуард III посрещна с възторг Уилям де Монтегю, граф Солсбъри. Двамата благородници бяха приятели от младини. Съдбата бе пожелала именно Уилям да помогне да заловят с хитрост омразния Мортимър — любовника на майката на Едуард III и убиеца на баща му.
Но кралят успя да се радва само няколко дни на освобождението на своя приятел. Получи се тревожната вест, че крал Дейвид Шотландски е пресякъл границата между Англия и Шотландия начело на петнадесетхилядна войска. Уилям де Монтегю посрещна това известие с небивала ярост.
— Не трябваше да ме освобождавате от плен, Ваше Величество, за да ме размените с граф Мъри! Най-сигурното решение за Англия бе да го държите под стража до края на дните му, сир.
— Кълна се в Христовата кръв, де Монтегю, че не можех да понасям мисълта за твоето пленничество. А сега, след като сразих стохилядната армия на французите, мислиш ли, че аз, кралят на Англия, победителят, ще се изплаша от някакви си петнадесет хиляди шотландски овчари?
— Не! Аз съм виновен за всичко! — настояваше де Монтегю. — Позволете ми да се бия с тези негодници!
— Не се горещи толкова, Уилям — усмихна се Едуард III. — Ще потеглим заедно срещу Дейвид, както в добрите стари времена. Шотландците си въобразяват, че всичките ни войски са тук, във Франция, но горчиво се заблуждават. Херцог Йорк ще събере няколко хиляди бойци, да не говорим за моите лордове от Норт, Невил и Пърси.
— А какво ще наредите за обсадата на Кале, сир — попита де Монтегю.
— На служба към нашата корона е най-добрият маршал, който някога се е раждал. Граф Уорик ще се нагърби с тази задача. Когато отблъснем онези шотландски голтаци и отново прекосим Ламанша на път за Кале, тук глупавите французи ще са изглозгали и последния кон зад стените на Кале, дори и последното куче. Ще ги спипаме като изгладнели плъхове, готови да се втурнат към сиренцето в капана!
Набързо свиканият Военен съвет реши да се раздели английската армия на две — едната част, по-голямата, трябваше набързо да прекоси Ламанша и да отблъсне шотландците, а останалите трябваше да продължат обсадата на Кале. Принц Едуард гореше от нетърпение да кръстоса меч с шотландските рицари, затова баща му отстъпи пред горещите му молби и се съгласи Уелският принц да поведе най-добрите си рицари, като вземе със себе си и опитния граф Солсбъри.
— Нуждаем се от още кораби, Ваше Величество, за да блокираме пристанището на Кале и да попречим на французите да снабдяват града с храни — намеси се граф Уорик.
— Ще ти изпратя всички кораби, които успея да събера по холандското крайбрежие — отговори му кралят.
— Херцог Нортхемптън и граф Пембрук ще отговарят за флотата. Когато се върнете, Кале ще бъде в ръцете ви, Ваше Величество — обеща Уорик.
Младият Уилям де Монтегю беше много разстроен и раздвоен. След завръщането на баща му в Англия синът му трябваше да продължи да се сражава с французите, които той мразеше до дъното на душата си, но не можеше да се примири с мисълта, че принц Едуард бе заминал за Англия, без да го вземе със себе си. Вместо него с принца бе заминал онзи блюдолизец Джон Холънд! И разбира се, ясно бе към кого ще насочи предпочитанията си красивата Джоан, бъдещата херцогиня на Кент — нали Джон Холънд вече бе успял да се добере до почетната длъжност главен камерхер на Уиндзор. Но тъкмо тогава младият Уилям узна, че за негова огромна радост лейди Кент е потеглила към Франция в качеството си на придворна дама от свитата на принцеса Изабел! Принцесата трябваше да се срещне със своя годеник Луи, граф Фландърски. Младият де Монтегю се закле, че ако папата в Авиньон отсъди спора в негова полза, ще се ожени за Джоан без нито един ден протакане.
Кралица Филипа въздъхна дълбоко и се усмихна с облекчение, когато получи набързо написаното писмо от съпруга си, в което се съобщаваше, че кралят е на път за дома, а след това ще замине на Север начело на войските срещу вероломните шотландци. Като истински предана съпруга, кралицата направи всичко по силите си, за да помогне при набирането на нови подкрепления за армията на краля. Сега тези новобранци щяха да се окажат доста полезни на Едуард III преди ядрото на английската армия отново да се върне във Франция. Както бе станало напоследък обичайно в Уиндзор, Нейно Величество прочете писмото на краля пред свитата си:
Скъпа моя Филипа,
Принц Едуард и аз се връщаме в Англия, но веднага ще се отправим на поход срещу Дейвид Шотландски. С нас са синът на Уорик и граф Солсбъри, когото французите наскоро освободиха от плен. Вярвам, слава Богу, че всичко ще се уреди благоприятно за нашия кралски дом.