Моля те само да не се страхуваш, любов моя. Скоро ще изтикаме онези шотландски варвари отвъд границата.
Три дамски сърца изтръпнаха след прочитането на кралското писмо. Джоан затвори очи и отправи към Бога благодарствена молитва. Нейният любим принц е на път за Уиндзор.
Коленете на Катерин де Монтегю се подкосиха. Съпругът й, нейният Уилям, най-после е бил освободен от плен и скоро ще се завърне в дома си.
Бриана се мяташе между рая и ада. Кой от двамата синове на Уорик се връща в Лондон? Ако е Робер, най-добре е да започне приготовленията за сватбата. Писмото на годеника й недвусмислено издаваше намеренията му — Робер де Бошан нямаше търпение да я заведе пред олтара. Но ако е Кристиан?… Тогава трябва да събере всичките си сили, за да устои на необикновената му сила. Трябваше да остане твърда пред неговите ласки. Самото му присъствие я плашеше — този загадъчен мургав чужденец умееше да омайва и хипнотизира, да погубва разсъдъка й със свръхестествените си способности като никой друг под слънцето.
Когато кралят и придружителите му тайно слязоха през нощта на английска земя в Дувър, те яхнаха конете и препуснаха направо към Уиндзор. Предпазните мерки не бяха заради нахлуването на шотландците, а за да се избегне струпването на огромна тълпа, жадуваща да приветства победителите.
Всеки миг бе ценен. Стигнаха в двореца късно вечерта, но придворните дами, начело с кралицата, още бяха в голямата трапезария. Щяха да преспят само една нощ в Уиндзор, да сменят конете и на разсъмване да препуснат на север. На следващия ден трябваше да бъдат в Йорк.
Крал Едуард III се втурна към Филипа и я разцелува горещо пред смаяните погледи на сконфузените придворни дами. Нямаше женско сърце в просторната зала, което да е равнодушно към очарователния монарх. Но сега към блясъка му се прибавяше и славата и очарованието на прекрасния принц Едуард, неговия любим син. Мъжете се връщаха в двореца като прославени герои, а още на следващото утро щяха да препуснат за нови битки с коварните съседи от север.
Джоан едва не припадна от вълнение, когато видя Едуард. Щом погледите им се срещнаха, принцът занемя — красивото й лице се къпеше в сълзи. Сърцето му се сви от мъка заради безбройните страдания, които бе причинил на любимата си.
Катерин де Монтегю се затича към съпруга си, Уилям де Монтегю, който насмалко да я прекърши със силните си ръце. Повече от две години смелият граф бе останал във Франция и тя почти бе загубила надежда, че някога ще го види отново. Веднага напуснаха трапезарията и всички ги извиниха, защото бе нечовешко да се очаква от двама любящи съпрузи да се съобразяват със строгия дворцов етикет, когато имаха само една нощ.
Бриана трескаво мислеше, че би трябвало да бъде безкрайно разочарована, тъй като вместо годеника й в Англия се бе върнал Хоуксблъд, но, от друга страна, не искаше да вижда Робер в този миг. Всъщност все още не се чувстваше готова да се омъжи, ала се опитваше да се убеди, че когато пристигне във Франция, всичко ще бъде наред. Знаеше, че трябва да избяга още щом на вратата се покаже внушителната фигура на Хоуксблъд, тъй като не можеше да устои на тайнствената му сила. Придворните трубадури започнаха да настройват лютните си. Бриана бързо стана от масата и тръгна към стаята си.
Кристиан Хоуксблъд наистина четеше всяка нейна мисъл, знаеше за всяка нейна стъпка. Чакаше я под свода, облегнат на една от колоните. Изскочи пред нея като привидение и препречи пътя й. С едната си ръка стреснатото момиче се опита да го отблъсне от себе си, а другата притисна към разтуптяното си сърце, изплашена, че ще изхвръкне от гърдите й.
— Моля те, остави ме…. Остави ме да мина. Знаеш, че всичко между нас е свършено!
— Не се опитвай да се самозалъгваш, Бриана… — тихо промълви рицарят.
— Недей да ме насилваш! — безпомощно изкрещя тя.
Но очите му, ах, тези очи… аквамаринови късове… Не, лейди, не аз теб, а ти мен си омагьосала… Раменете му, ръцете му, гърдите му изтръпнаха от близостта й. Кръвта запулсира в слабините му. Стисна юмруци, за да спре подтика на ръцете си да я сграбчат и да я понесат далеч, далеч оттук. Успя да се овладее само благодарение на годините, посветени на самоусъвършенстване и самоконтрол.
— Какво искаш от мен? — изплака тя.
Всичко!
— Нищо — меко прошепна той. — Тук съм само като вестоносец. Принц Едуард желае да се срещне с Джоан, с лейди Кент, искам да кажа… в новата Кръгла кула. Ще я чака на най-горното стъпало. Ако бъдете така любезна да предадете съобщението, лейди Бедфорд, Негово Височество ще ви бъде вечно задължен.