Страните й пламнаха. Нима бе изчакал тя да излезе от залата само за да предаде тайното любовно послание на своя принц! Краката й се подкосиха, но успя да го прикрие зад несръчен скован реверанс, а прелестните й мигли затрепкаха, докато смутено отрони първите думи, които изплуваха в ума й:
— Ще й предам молбата на Негово Височество…
Когато вдигна очи, той бе изчезнал. Бриана се върна в залата, за да потърси приятелката си.
Джоан изкачи на един дъх стръмните стъпала в новопостроената кула, която още миришеше на вар. Цялото й същество тръпнеше от вълнение. Принцът внезапно се появи от сянката зад свода над последното стъпало и в следващия миг я държеше в обятията си. Девойката дори не успя да извика от уплаха и щастие.
— Сладка моя, сладка… — шепнеха устните му в косите й. Тя повдигна лице, жадуваща за устата му, копнееща за мощната му прегръдка, тръпнеща от мускулестото му тяло, притиснато към дребничката й крехка снага. — О, Боже, защо имаме само една нощ! — изстена Едуард.
Внезапно осъзна, че няма да има сили му каже за тайната си. Имаха само една нощ, нима трябваше да разруши краткото им щастие?
Той я дръпна навътре в полутъмната кула. В новата зала на върха на Кръглата кула Джоан видя огромна кръгла маса с великолепна дърворезба, поръчана от краля за новия рицарски орден — по подобие на легендарната й предшественица от времето на крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Дори и на оскъдната лунна светлина масата поразяваше с приказната си красота. Едуард без миг колебание грабна любимата си през кръста и я вдигна като перце, положи я на масата и повдигна любимото й лице. Сребристата й коса се разпиля по раменете й, а широко отворените й очи го гледаха с благоговение.
— Тази маса… Едуард… Няма ли да я оскверня?
Засмя се гърлено, бе прекалено възбуден, за да мисли за светите символи на рицарството.
— Ние не само че ще останем тук, но дори и ще се легнем върху кръглата маса. Нищо няма да оскверним, любима, защото… тъкмо напротив… ще я осветим… ще я миропомажем с нашата любов!
Свещената маса в Кръглата кула като че ли добавяше необикновен привкус на тяхното сливане. Когато Джоан легна гола, сцената изглеждаше така, сякаш двамата влюбени пристъпваха към мистичен ритуал в свещен олтар. Принцът обожаваше притискането на финото й тяло към гърдите му, то му вдъхваше неизчерпаема сила. Тя бе тъй крехка и нежна, като порцеланова статуетка, че той се закле безмълвно да я щади, за да не й причини болка. Всъщност към своята малка Жанет той винаги бе изпитвал повече любов, отколкото похот. Заситен и задъхан след първото им сливане, Едуард я сгуши в ръцете си и замислено разроши косите й.
— Когато се върна от Шотландия, ще те взема с мен във Франция. Нали се предвижда да придружаваш принцеса Изабел за годежа й във Фландрия?
— Естествено. А аз от седмици не мога да мисля за нищо друго освен кога ще се съберем, ти и аз, във Франция.
Принцът сведе устните си, за да докосне с тях нежната розова пъпка на гърдата й.
— Ти си моят прекрасен рицар, излязъл от легендите, със златни рицарски шпори! — Девойката унесено въздъхна, настръхнала от любовен копнеж и моминска гордост. Нима някоя от дамите в Уиндзор можеше да се гордее с такъв левент?
— А ти си моята истинска принцеса, с великолепните коси.
Внезапно до ушите им достигна крясък на нощна птица и Едуард скочи и започна трескаво да й помага да се облича.
— Какво има? — прошепна Джоан.
— Някой идва насам. Чух сигнала, който сме си уговорили с Кристиан. Последното, което желая, е баща ми да ни завари тук.
Когато се облякоха, той веднага я поведе към задното стълбище.
— Сбогом, любима… Ще се върна от Шотландия в същия ден, когато тръбачите засвирят за победа.
Кралят още не бе успял да изкачи половината стъпала, когато принц Едуард пресрещна баща си.
— О, Едуард! Какво правиш тук. Едва не връхлетя върху мен. Видя ли Кръглата маса? Дали са я изработили точно според заръките ми?
— Толкова е красива, татко, че дъхът ми секна, като я зърнах.
— Иска ми се да й се полюбувам, макар и на светлината на факлите — отговори кралят, без да крие, че е искрено поласкан от преценката на принц Едуард. — А ти как успя да я разгледаш на тъмно?
— Аз вече й се налюбувах и преди да тръгна към стъпалата, реших, че е по-разумно да изгася факлите — смутено промълви синът.
Радостта на крал Едуард III от новата Кръгла кула, съградена от бедфордски камък, и от великолепната кръгла маса нямаше граници. Принцът трябваше няколко пъти да му напомня, че е време да се прибират, защото утре рано ще потеглят на север: