Всичко в него я очароваше. Тъмните му коси и мургавото лице не бяха като на русите рицари в Англия. Тялото му беше съвършено и нямаше нито един белег. Освен, припомни си тя, онзи във формата на ятаган от вътрешната страна на бедрото. Миналото му разпалваше въображението й. Този мъж бе загадка, ала тя вътрешно се усмихна, като си помисли, че притежава ключа към нея. „Аз съм влюбена! Защо продължавам да му се съпротивлявам, щом това е последното нещо, което искам? Кристиан Хоуксблъд де Бошан е мъжът, с когото искам да прекарам живота си! Това е предопределено!“
Всичко, от което вкусваше тази вечер, й се струваше като амброзия. След това се сети, че храната бе осигурена от Хоуксблъд.
— Задължена съм ви за това вкусно еленско месо. Как мога да ви се отплатя? — попита тя и предпазливо го погледна.
В синьозелените му очи проблесна закачливо пламъче, сякаш й обещаваха, че той ще й покаже как да му се отплати. Чувстваше го толкова близък, като че ли можеха да се разбират без думи.
— Опитайте от печения глигански бут. Този глиган едва не ме промуши, преди да го убия. — Той отряза голямо парче от сочното месо и го поднесе към устните й.
Бриана го захапа с острите си бели зъби, сдъвка вкусното месо и облиза устни.
— Истинско щастие е, че сте успели да убиете това животно. Винаги ли имате успешен лов?
— Обикновено е така. Наслаждавам се на преследването и обичам да убивам. — Бриана потръпна. Хоуксблъд видя ужаса в очите й и продължи с по-сериозен тон: — Реших да направя някои промени в замъка, които сигурно ще ви изненадат.
Девойката се отпусна и се усмихна.
— А кога ще ме помолите за разрешението ми?
Пронизващият му поглед я накара да затаи дъх.
— Искам много неща от вас, милейди, но няма да моля за разрешение!
— Не обичам да ми заповядват и не обичам да се подчинявам! — заяви тя и предизвикателно го изгледа.
— Говорите така, защото още не сте изпитали мощта ми — засмя се Кристиан.
— Това никога няма да стане — увери го девойката.
— О, ще стане, ще стане — тихо рече той.
Гърлото й пресъхна. Бриана пое дълбоко дъх и се опита да възвърне самообладанието си.
— Говорехте за някакви промени тук, в Бедфорд?
Кристиан изпита задоволство, когато видя, че тя е смутена и се опитва да отклони разговора.
— Сър Джеймс Бърк е новият главен управител на замъка.
Бриана ахна.
— А сър Невил Уигс как го прие? Не е ли сърдит?
— Бесен е — потвърди с усмивка Хоуксблъд.
— Значи сте го помолили да напусне? — Очите й бяха разширени от изумление.
Той повдигна вежди.
— Да го помоля ли? Как не! Просто му заповядах да предаде всички ключове от замъка и всички сметки на сър Бърк.
— И той ви се подчини?
Кристиан гръмогласно се засмя.
— Напълно. Скоро ще бъде прекалено зает, за да може да изпълнява задълженията си на управител на замъка. Уредил съм той и рицарите му да бъдат повикани в редовете на кралската армия. Като всички нас, и сър Невил Уигс ще замине на война.
Раменете й се отпуснаха и ръката й се вдигна към гърлото.
— Как можете да говорите с такава радост за войната?
Той сви рамене и безгрижно се усмихна.
— С това съм се занимавал през целия си живот.
Очите й потърсиха неговите. Вече не й се искаше да се шегуват.
— Страхувам се за вас, Кристиан — прошепна Бриана.
Той нежно я погледна
— Не се страхувайте, милейди. Ще се върна с победа.
Девойката се изчерви, че е издала загрижеността си за него.
— Сър Бърк е много подходящ за главен управител на Бедфорд и аз напълно го одобрявам.
Хоуксблъд отново изпита задоволство от отстъпчивостта й.
— Вие сте не само красива, но и умна.
— Изглежда искате да ме покорите с ласкателства — отвърна закачливо.
— Думите са много силно средство за съблазняване. Жените се разтапят пред красивите и нежни слова.
Бузите й леко се изчервиха.
— Никой не ми е говорил нежни и съблазнителни думи — тихо рече девойката.
В очите му проблесна притаено желание и той стисна зъби.
— Радвам се.
В гласа му звучеше собственическа нотка и сърцето й се сви от сладка отмала.
Джоан внимателно ги наблюдаваше и разбра, че той я ухажва с думи. Явно приятелката й не можеше да устои на този мъж и сигурно скоро щеше да му принадлежи изцяло.
— Бих искала да посетя каменната кариера. Вече приключи ли изсичането на камъка?
Два чифта очи я погледнаха изненадано. Кристиан и Бриана се сепнаха, изведнъж осъзнали, че не са сами в залата и другите са били свидетели на разговора им.