Изправи се и се опита да я притегли към себе си, но тя го отблъсна по гръб и бавно го възседна. От очите му струеше безкрайна любов.
— Ти си тъй прекрасна в страстта си, както те виждах в моите блянове.
Думите му я накараха да забрави за всичко и Бриана се плъзна между ръцете му, а страстните му целувки замъглиха съзнанието й.
— Закълни се, че винаги ще ме обичаш така, както в този миг.
Девойката се усмихна на себе си. Кристиан отново бе изтръгнал клетва от нея между две горещи целувки.
По-късно, когато арабският рицар заспа, Бриана се измъкна от леглото. Изпитваше непреодолимо желание да запечата върху пергамент необикновената му красота. Дори и в този миг, отпуснато в съня, мускулестото му тяло изглеждаше като излято. Скицира всеки детайл от снагата му, дори и черния белег с форма на ятаган от вътрешната страна на бедрото. Меката светлина на свещите хвърляше отблясък върху великолепното му тяло и Бриана го запечата завинаги в рисунката и в сърцето си. Прибра скицата при другите рисунки, които бе направила на Нешър, а после отново се плъзна до него. Кристиан се размърда в съня си и едната му ръка обгърна рамото й.
Той отново я остави преди разсъмване. По-късно Бриана се зачуди дали е имал предчувствие, че ще се появи Уорик.
Замъкът, дворът и поляната бяха изпълнени с мъже. Графът бе пристигнал от замъка си в Уорик, който се намираше на около шестдесет километра на запад, за да събере всички рицари и мъже, годни да носят оръжие. Щяха да се отправят към кралската резиденция в Кенилуърт, недалеч от Бедфорд. Уорик съобщи на Хоуксблъд, че принц Едуард е заминал на изток, за да събере мъжете от замъците Хедингъм и Колчестър, а самият крал е потеглил на юг, за да поведе със себе си воините от Одихем, Уинчестър и Аръндел.
Граф Уорик бе в отлично разположение на духа.
Посрещна сина си с усмивка и с гордост му показа воините, които го следваха. Изглежда, всеки мъж в Англия бе готов да тръгне след амбициозния Едуард III, който искаше да завладее богатата Франция.
— Моите хора ще се сражават под твое командване. — Хоуксблъд знаеше, че това не е проверка. Уорик бе видял сина си в бой и знаеше какви са воинските му умения. Граф Уорик очакваше от Кристиан да предаде на останалите своя боен опит, за да могат да се завърнат с победа от Франция.
— Днес хората ми ще помогнат в изсичането и товаренето на камъка, а утре рано ще потеглим за Уиндзор.
През целия ден Хоуксблъд бе сред бойците на баща си и остана приятно изненадан, че имението на баща му може да се похвали с толкова способни воини. А освен това замъкът Уорик бе много близо до Бедфорд и Кристиан със задоволство си помисли, че скоро и двата замъка ще бъдат негови.
Бриана се разтревожи как ще изхранят толкова много войници, но граф Уорик бе заповядал на хората си да разположат лагера извън стените на замъка. За нейно облекчение никой не се появи тази вечер в трапезарията на Бедфорд, дори и Хоуксблъд.
Джоан и Бриана прекараха сами дългата вечер. Сега не само бяха най-близки приятелки, но имаха и еднаква съдба. И двете криеха тайни надежди в сърцата си, страхуваха се за любимите мъже и взаимно се утешаваха, че всичко ще се уреди и ще бъдат щастливи.
Когато Бриана влезе в стаята си, сър Бърк й подаде бележка. Сърцето й се сви. Навярно Хоуксблъд е решил да пази репутацията й и тази нощ няма да дойде при нея. Въздишка се изтръгна от устните й, когато погледът й пробягна по редовете.
Моя единствена любов,
Няма да се доближавам до теб, докато не се върнем в Уиндзор, но искам да спазиш клетвата си.
Нямаше подпис, само един извит ятаган.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
По обратния път към Уиндзор Пади имаше задължението да се погрижи за удобното пътуване на дамите. Той беше доволен, че Адел реши да остави Кланси в замъка Бедфорд. Адел обичаше котарака и знаеше, че той е свикнал със замъка и там ще бъде по-щастлив. Пади вече нямаше съперник за вниманието й.
По пътя се присъединиха към войската, събрана от принц Едуард от графствата Хедингъм, Колчестър и Бъркхемстед. Принцът съобщи на Уорик и Хоуксблъд, че кралят ще свика графовете от Севера, от Уелс и от Ирландия. Всички знаеха, че ще дебаркират на френския бряг след като се събере цялата английска армия. Кралят бе не само много амбициозен, но притежаваше и изключителна енергия, дързост и решителност, така че до две седмици може би щяха да бъдат отвъд Ламанша.
Принц Едуард не успя да се види насаме с Джоан, затова й изпрати набързо надраскана бележка:
Скъпа Жанет,
Искам да те притисна до сърцето си, но обстоятелствата не ми разрешават да го сторя. Ще уредя да посетиш брат си в къщата му в Лондон на Фиш стрийт и ще ти изпратя съобщение по младия Рендъл Грей. Броя часовете до срещата ни.