Нямаше избор. Съдбата бе решила вместо нея. Бе се оплела в собствената си паяжина. Когато съобщи на Хоуксблъд, че няма да изпълни клетвата си, гневът му ще бъде ужасен. Не беше от мъжете, които лесно могат да преглътнат подобно предателство. Сигурно ще направи ужасна сцена и всички ще разберат за изневярата й.
В този миг в главата й проблесна неочаквана мисъл. Въпреки че го отрече, Кристиан притежаваше силата да я подчини на волята си. По-добре да не се среща с него и макар това да бе постъпка на страхливка, девойката реши да му напише, че честта й изисква да се омъжи за Робер де Бошан.
Три пъти къса писмото. Сълзи на отчаяние капеха по пергамента, сърцето й се съсипваше от мъка. Най-накрая му написа, че разчита на рицарската му чест да я освободи от дадената клетва и да сложи край на непоносимите й терзания. Запечата го и го даде на Рендъл, за да не унищожи и това писмо.
Щом го прочете, Кристиан се втурна към стаята й и нахълта вътре, без да мисли за дворцовия етикет.
— Ти ми се закле, че ще развалиш годежа с Робер. Няма да ти позволя да престъпиш клетвата си!
Мургавото му лице бе изкривено от ярост. Бриана уплашено отстъпи назад, не смееше да диша.
— Кристиан, той е сакат! Не мога да бъда толкова жестока и безсърдечна! Всичко се промени заради крака му. Моля те, изслушай ме, Кристиан. Обичам те с цялото си сърце, но съм обречена да се омъжа за брат ти и не мога да престъпя този обет.
— Нима ще разбиеш живота и на двама ни само заради едното съжаление? — Гневът му нямаше граници. Приближи се към нея, сграбчи я през кръста, повдигна я до лицето си и впи очи в нейните. — Нима наистина вярваш, че ще те отстъпя на друг мъж?
— Кристиан, моля те, бъди разумен. Кралят иска този брак, баща ти също го иска. Ти нищо не можеш да промениш! — Това бе отчаян вопъл на сърцето й. Искаше да го накара да отстъпи. Ала въпреки горещите й молби, той остана непреклонен.
Искрящите му очи не се отделяха от нейните, сякаш искаше да сломи волята й. Накрая я пусна на пода и отдръпна ръцете си.
— Ще разбереш на какво съм способен, Бриана.
Той излетя от стаята, но думите му дълго останаха да витаят във въздуха.
Гърлото й се сви от мъка. Бе наранила мъжа, когото обичаше с цялото си сърце. През следващите три дни младото момиче не беше на себе си, разкъсвано от страдания и от страх пред неговото отмъщение. Ала нищо не се случи. Нито веднъж не зърна мургавото му гордо лице.
Когато Уорик видя, че раната на Робер все още не е зараснала, той изпрати да повикат Хоуксблъд и неговия арабски оръженосец Али. И двамата бяха придобили безценни медицински познания в университета в Кордоба и в Ориента. Граф Уорик бе убеден, че те разбират много повече от придворния лекар Джон Брей.
Отначало Робер отказа незаконороденият му брат да го прегледа, ала Хоуксблъд го накара да склони.
— Аз съм отговорен за раната — настоя Кристиан. — Не бъди глупак, позволи ми да прегледам крака ти.
— Не се осмелявай да заявяваш, че ти си ме ранил. Твоят меч въобще не ме е докосвал — надменно отвърна Робер.
— Казах, че се чувствам отговорен, защото моята невестулка те ухапа по раната и тя се е възпалила.
Робер бе шокиран.
— Ти нарочно си я насъскал срещу мен. Ще отровя този плъх!
— Бих те посъветвал да се държиш по-надалеч от животинчето, ако не искаш да изгубиш тестикулите си. Нешър ги колекционира.
Робер пребледня, щом разбра, че на косъм се е разминал с кастрирането. Неохотно нави панталоните си и показа зачервената рана.
Кристиан и Али се спогледаха. И двамата единодушно решиха, че ако наложат раната с лапа от ранилист, ще спрат възпалението, след няколко дни червенината ще изчезне, а сетне ще намажат раната със сок от ленивче.
— Бързо ще те изправим на крака — увери го Хоуксблъд. — Ще можеш да се биеш във Франция.
А в себе си се запита дали Робер не симулира. Раната не беше толкова опасна и силен мъж като брат му не би трябвало да е неподвижен заради нея. Нима Робер е страхливец? Кристиан бързо отпъди тази мисъл. Не биваше да позволява чувствата към Бриана да влияят на преценките за брат му. И когато Робер узнае, че бойците на граф Уорик ще бъдат под командването на Хоуксблъд, това ще го накара много бързо да оздравее.
Кралят се върна в Уиндзор, повел две хиляди тежковъоръжени рицари. Поляните край замъка Уиндзор бяха изпълнени докрай с палатките на смелите британски и уелски воини. Мадам Марджори не пропусна да се възползва от възможността да изнесе пред възпитаничките си поредната лекция за опасностите, които дебнат самотните празноскитащи девойки отвъд стените на замъка.