Още същия ден, когато се завърна в Уиндзор, кралят събра зидарите и им нареди веднага да се заемат със строежа на новата кула. Предвкусването за бляскава победа над Франция — вечния враг на Англия — му вдъхваше неизчерпаема енергия. Едуард III се застоя в кабинета до късно през нощта, пред масата, отрупана със стотици донесения, насъбрали се по време на отсъствието му от Уиндзор.
Принц Едуард го следваше неотстъпно, помагаше при взимането на всяко решение, преди да бъде поставено за обсъждане пред Военния съвет на кралството, приемаше и изпращаше десетки вестоносци.
— Глупости! — Кралят захвърли на масата посланието от френския крал.
Принцът взе пергамента, скрепен с няколко печата, прегледа го набързо и учудено погледна към баща си.
— Филип ни предлага да освободи Уилям де Монтегю в замяна на граф Мъри.
— Но тази размяна на пленници е неприемлива за нас, татко. Само като държим Мъри в затвора, ще успеем да предотвратим нахлуването на шотландците.
— Знам! Ако проклетите шотландски варвари навлязат в Англия, Мъри веднага ще бъде екзекутиран. Искам да съм сигурен, че няма да ни нападнат в гръб, преди да приключим кампанията във Франция!
— Татко, тъй като войната ще започне след броени дни, бих искал да ти кажа нещо.
Крал Едуард погледна сина си, който толкова приличаше на него. Кралят можеше да дава обещания, но да не ги изпълнява. Ала Едуард III знаеше, че синът му настоява баща му да спази обещанието си.
— Какво да ми кажеш, Едуард?
— Когато започнат битките, искам да ме изпратиш на предната линия. Мога сам да се грижа за себе си. Не искам да се ползвам от покровителството ти. Нека сам заслужа рицарското си звание.
За миг кралят остана намръщен, но сетне разбра, че няма право да поставя сина си в неудобно положение пред другите рицари. Макар че Уелският принц бе само на шестнадесет години, той, слава Богу, вече бе истински мъж. И ще бъде най-великият рицар в християнския свят. При това без покровителството на баща си!
— Давам ти кралската си дума, Едуард — тържествено заяви Едуард III и сложи ръка на рамото на сина си. Сетне се усмихна. — Дано Бог те закриля, защото ако нещо стане с теб, майка ти никога няма да ми прости.
— Аз съм Плантагенет — просто отвърна принцът.
От думите му се разбираше, че е благословен от Бога.
Крал Едуард безмълвно се закле да помоли Кристиан Хоуксблъд да бди над сина му. Макар че бе обещал на принца да не го предпазва от опасностите, някой можеше да му нанесе коварен удар в гръб!
Вече бе минало полунощ, когато кралят изкачи тъмните стъпала към стаята на Катерин де Монтегю. Остана разочарован, когато видя, че тя е напълно облечена и стаята е осветена от запалените свещи.
— Мислех, че ще чакаш в леглото, любима — пошегува се той. Жадуваше да почувства прекрасното й тяло под своето.
— О, да, целият свят трябва да съобразява само с желанията на краля.
Той въздъхна. Последното нещо, което искаше, бе да слуша оплакванията на любовницата си. Ако желаеше мир и спокойствие, трябваше да отиде при кралица Филипа. Ала вместо това бе тук, защото жадуваше за чувствените ласки на Катерин.
— Получили сте съобщение от Франция относно откупа на Уилям!
— Хайде да си легнем, скъпа, и всичко ще ти разкажа.
— Този хумор не ме забавлява, сир. Искам преди удоволствието да поговорим сериозно. Струва ми се, че ме търсите само за забавления!
— Катерин, ти си жестока към мен — отново въздъхна кралят и отметна кичур коса от челото си. — Откъде научи, че съм получил съобщение от Франция?
— Говорих с френския посланик.
В гърдите на Едуард III се надигна ревност. За Бога, бе готов да я дели със съпруга й, но мисълта, че би могла да използва тялото си, за да получи информация за граф Солсбъри, като с нож прободе сърцето му.
— Щях да ти кажа всичко, което знам за Уилям. Вярвай ми, любима.
Тя сложи ръце върху широките гърди на краля в знак на смирена молба.
— Ще ти повярвам, ако размениш граф Мъри за най-скъпия си приятел.
Кралят простена, когато силните му ръце обгърнаха рамената й.
— Скъпа моя, докато граф Мъри е наш пленник, шотландците няма да ни нападнат.
Тя рязко се отдръпна от него, сякаш докосването му й бе противно.
— Значи, ти ми отказваш единственото нещо, за което някога съм те молила?
— Скъпа Кат, ти също ми отказваш това, което аз искам.
— Аз ти дадох любовта си, отдадох ти тялото си! Нима досега съм ти отказвала нещо?
Ръцете му хванаха панделките на роклята й.
— Отказваш ми сега — прошепна пламенно той.
Тя взе ръцете му и ги сложи върху красивите си гърди, за които той жадуваше.
— Ще ти дам всичко… всичко. Умея да бъда великодушна и щедра.