Едуард отново изохка, вдигна я на ръце и я понесе към леглото. Преди да изгрее слънцето, той също трябваше да бъде щедър. Обеща на любовницата си, че ще размени граф Мъри за Уилям де Монтегю, графа на Солсбъри.
Куриерите непрекъснато сновяха между Уиндзор и крайбрежието, където бяха събрани корабите, които щяха да превозят войниците на Едуард. От всички графства на Англия към брега се отправяха коне, оръжия и амуниции. За уелските стрелци бяха ушити специални униформи — зелени жакети и кафяви панталони. Всички бяха снабдени с колчани от еленова кожа, където да държат стрелите си, украсени с гъши пера. Рицарите трябваше сами да се погрижат за оръжията и конете си. Бойците имаха шлемове, кожени ризници и щитове, ножове и мечове от най-фината шефилдска стомана. Стотици каруци, претъпкани с оръжия, оръдия, фураж за животните, лекарства и всичко необходимо за военен поход, бяха натоварени на корабите за Франция.
Дори във въздуха на Уиндзор се усещаше нетърпение. Зидарите работеха от тъмно до тъмно, за да завършат новата кръгла кула на Едуард III. Бременните жени се молеха на Бога да родят преди съпрузите им да заминат на война, а благородниците, които се надяваха да получат рицарски сан, преследваха девойките, за да се насладят на ласките им, преди да се отправят във Франция.
Младият Уилям де Монтегю използваше всяка възможност да се измъкне от задълженията си, за да се види с Джоан. Тя го избягваше доколкото можеше, защото той настояваше да се сгодят преди отплуването за Франция. Всяка вечер, когато заемаше мястото си до него под строгия поглед на майка му, графиня Солсбъри, сърцето й се изпълваше с копнеж по нейния златокос принц. Очакваше с нетърпение покана от брат си да го посети в Лондон.
Джоан връхлетя в стаята на Бриана и възбудено извика:
— Най-после пристигна поканата от Лондон! Уилям и майка му ме поставят в затруднено положение. Настояват годежната церемония да се състои преди Уилям да замине на поход. Всички документи вече са готови!
— И аз съм подложена на същия натиск от Робер. Съгласих се да изпълня желанието на краля. Граф Уорик вече е подписал брачния договор — унило отвърна Бриана.
— Ела с мен в Лондон, Бриана. Поне за малко ще можеш да избягаш от Робер.
— Кога тръгваш?
— Веднага! — извика приятелката й. — Само ще си облека любимата рокля на Едуард и съм готова. Ела след малко да ме вземеш от стаята и ще се измъкнем по задните стълби, които водят до реката. Ще се качим на лодка и по Темза ще стигнем в Лондон.
— Не е зле да вземеш нощница и тоалетни принадлежности — каза практичната Адел, когато Джоан излезе.
— О, нима мислиш, че Джоан ще прекара нощта в Лондон? — попита Бриана, докато слагаше виолетовата туника върху бледолилавата рокля.
— Агънцето ми, тя отива да се срещне с Едуард. Нима мислиш, че той ще я пусне преди разсъмване?
Девойката се изчерви.
— Не бях помислила за това.
Когато влезе в стаята на Джоан, тя завари там Елизабет Грей. Младото момиче бе дошло при Глинис, която бе известна с умението си да приготвя любовни билки и да прави магически заклинания. Щом Бриана влезе в стаята, всички млъкнаха. Тя забеляза паника в погледа на Елизабет, а след миг девойката избухна в ридания.
— Елизабет, какво се е случило? — разтревожено попита Бриана.
— Аз… аз… съм бременна — избъбри Елизабет. — Искам Глинис да ми даде нещо, което ще ме отърве от бебето.
— О, Елизабет, не мога да повярвам! — Сърцето на Бриана се изпълни с жалост към нещастното момиче.
— Имам една билка, но тя може да бъде опасна — каза Глинис. — Познавах едно момиче, което умря след като я изпи.
— Не ме интересува, не ме интересува! По-скоро бих умряла, отколкото да понеса този ужасен скандал! Ако принцеса Изабел научи, всички в двореца ще узнаят за срама ми!
Бриана се досещаше кой е виновникът за нещастието на Елизабет Грей. Знаеше, че девойката не може да се омъжи за него.
— Принц Лайънъл ли е бащата?
Елизабет кимна нещастно и лицето й почервеня още повече.
Милостивото сърце на Джоан се изпълни със съчувствие към нея.
— Не се срамувай, Лизи, никоя от нас не е девствена — сподели тя. Думите й би трябвало да разсмеят момичето, но Елизабет отново избухна в сълзи. — О, Глинис, моля те, помогни й! — нетърпеливо рече тя.
Глинис погледна към Джоан и Бриана.
— Вие излезте. Аз ще се погрижа за лейди Грей. Това е работа между мен и нея и по-добре да забравите за случката.
После Глинис извади от ковчежето билки и приготви течност от дафинови, смокинови листа и още няколко треви.
— Останете при мен, лейди Грей. През следващите няколко часа ще имате ужасни болки.