— Благодаря ти, Глинис — пламенно отвърна девойката и бързо изпи горчивата течност. Отпусна треперещото си тяло на стола. Пръстите й нервно подръпваха сребърния й колан.
— Принц Лайънъл не е бащата — смутено отрони тя.
— В такъв случай, милейди, благородникът, който е виновен, може да бъде заставен да се ожени за вас.
Елизабет поклати глава.
— Той е сгоден е за лейди Бедфорд. Бременна съм от Робер де Бошан.
— За Бога, никога не го казвайте на Бриана. Това ще съсипе живота й!
Елизабет не можа да отговори, защото в този миг силна болка я проряза в кръста и тя едва не припадна.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
През целият път до Лондон двете приятелки бяха необикновено мълчаливи и замислени. Накрая Бриана й прошепна в ухото:
— Слава Богу, че не сме изпаднали в състоянието на Елизабет Грей.
— О, не, Бриана, ако ми се случи нещо такова, Едуард веднага ще се погрижи за мен — лекомислено отвърна Джоан.
Бриана въздъхна. Току-що бяха получили нагледен урок, че жената може да разчита само на себе си, и побърза да се закълне, че отсега нататък никога няма да проявява безразсъдство.
Двете девойки взеха малките чанти, в които носеха тоалетните си принадлежности, и тръгнаха по Фиш стрийт към къщата на граф Едмънд Кент. Той ги очакваше и радостно прегърна сестра си. Очите му светнаха от удоволствие, когато видя Бриана, и леко я целуна по бузата. Тя шеговито го плесна, когато той се опита да я целуне по устните.
— Не бива да си толкова жестока към мъж, който се е опитал да си открадне една целувка, когато му предстои да замине на война. — Огледа я с възхищение от главата до петите. Кожата й бе по-прозрачна и от красивите перли, които си бе сложила. — Този де Бошан е щастливо копеле.
Бриана се изчерви.
Едмънд ги поведе към малкия заден двор.
— Искам да ви запозная с новия си съсед.
Очите на Джоан се разшириха от щастливо очакване — без съмнение принц Едуард бе новият съсед на граф Кент.
Едмънд ги съпроводи до задната врата. Почука и на прага се появи сър Джон Шандо, който пое чантата на Джоан и посочи към коридора.
— Надявам се, че гледката от стаята ще ви хареса, лейди Кент.
Джоан се спусна по коридора. В този миг сякаш целият свят изчезна освен нейният възлюблен принц Едуард. Шандо пристъпи смутено към Бриана. Чудеше се как да я забавлява.
Девойката отгатна притеснението му и бързо рече:
— Моля ви, сър Джон, не се безпокойте за мен. Аз съм си взела скицника. Единственото, от което се нуждая, е стая с изглед към реката.
Благородникът не бе свикнал с дамското общество, жените го смущаваха и объркваха, затова въздъхна с облекчение. Поведе я по една тясна стълба и после я въведе в просторна спалня в предната част на къщата с чудесен изглед към Темза.
— Имаме щастието да се наслаждаваме на изкуството на най-добрия готвач в Лондон. Ароматът, който се носи от кухнята, сигурно ще възбуди апетита ви.
— Струва ми се, че ухае на плодова пита с мармалад — с надежда рече тя.
— Ще ви донеса едно парче, ако успея да отмъкна от кухнята. Готвачът е доста подозрителен и непрекъснато ме следи — намигна й той и излезе от стаята.
Джоан радостно извика и се хвърли в прегръдките на принц Едуард. Той я повдигна и я завъртя във въздуха. За сетен път си каза, че тя е най-изящното и фино създание, което бе срещал. Тя бе облечена в бледозелена копринена рокля, ефирна като морска пяна, украсена по краищата с хермелин, а в платиненорусите й коси проблясваха малки перли. Очите й блестяха от любов и възбуда. Срещата беше тайна и забранена, а това я правеше още по-очарователна.
— Едуард, страхувах се, че си ме изоставил — задъхано прошепна тя, без сама да вярва на думите си.
— Моя малка Жанет, не съм престанал да мисля за теб и така ще бъде където и да се намирам.
Девойката обви нежните си ръце около врата му и закачливо го целуна по носа.
— Обичам те, Едуард.
— А аз те обожавам, ангел мой. Измина цяла вечност, откакто за последен път те държах в прегръдките си.
Бриана седеше до прозореца и скицираше реката и хората, които сновяха между Темза и улицата. Започна да се стъмва, девойката спря да рисува и разсеяно прелисти скиците си. Изведнъж пред погледа й се появи скицата, която бе направила на Кристиан Хоуксблъд през последната им любовна нощ. Припомни си първата им среща и сърцето й болезнено се сви. Сетне в съзнанието й изплуваха всички погледи, които си бяха разменили всички думи, които си бяха казали, всички докосвания.
Гледаше с невиждащи очи светлините по брега на реката. Защо задълженията винаги бяха неприятни, а забранените удоволствия — толкова привлекателни и вълнуващи? Изведнъж сетивата й доловиха присъствието му. Вратата се отвори и мощната му фигура изпълни рамката. О, небеса, защо не се бе досетила, че той ще бъде тук заедно с Черния принц?