— Да — отвърна Старкос — забелязах ги снощи, когато прекосих Наваринския залив.
— Никъде ли не сте се отбивали, след като напуснахте Триполи? — запита Скопелос.
— Само веднаж! Спрях за няколко часа в Итилон, за да попълня екипажа на „Кариста“! Но, откакто бреговете на Мани се изгубиха от погледа ми, нито веднъж не бе отвърнато на сигналите ми до пристигането ми в Аркадия.
— Навярно е нямало защо да се отговори — отвърна Скопелос.
— Кажи ми — поде Николас Старкос — какво правят в момента Мяулис и Канарис?
— Принудени са, капитане, да се ограничат с отделни внезапни нападения, които могат да им донесат само частични успехи, но никога крайната победа! Така, че докато те гонят турските кораби, пиратите са в много благоприятно положение из целия Архипелаг!
— А говори ли се все още за …
— За Сакратиф ли? — отвърна Скопелос, като сниши малко глас. — Да!
Навред … Все така, Николас Старкос и само от него зависи да се говори още повече!
— Ще се говори!
Николас Старкос беше станал, след като пресуши чашата си, която Скопелос отново напълни. Той закрачи напред-назад, после спря пред прозореца със скръстени ръце и се заслуша в долитащите отдалеч груби песни на турските войници. Накрая се върна отново на мястото си срещу Скопелос и промени внезапно разговора.
— По сигнала ти разбрах, че тук си приготвил товар от пленници, така ли е? — запита той.
— Да, Николас Старкос, товар, достатъчен за кораб от четиристотин тона! Това е всичко, което е останало от клането, последвало поражението при Кремиди! Дявол да го вземе, този път турците поизбиха малко повечко! Ако не ги бяха спрели, нямаше да остане нито един пленник!
— Какви са? Мъже, жени?
— Да, и деца … От всичко има!
— Къде са?
— В градската крепост.
— Скъпо ли плати за тях?
— Хм! Пашата не беше твърде отстъпчив — отвърна Скопелос. — Той мисли, че Войната за независимост е към своя край … за жалост! А щом няма война, няма и битки! А щом няма битки, няма и раззия /Грабеж. — Б. пр./, както казват там в Африка. Щом няма раззия, няма нито човешка, нито друга стока! А щом пленниците са малко, цената им се повишава! Това е все пак една компенсация, капитане!
От сигурен източник знам, че в момента по пазарите на Африка се чувствува липса на роби и ние ще продадем тези тук при изгодна цена.
— Добре! — отвърна Николас Старкос. — Готово ли е всичко и можеш ли вече да дойдеш на „Кариста“?
— Всичко е готово и нищо вече не ме задържа тук.
— Добре, Скопелос. След осем или десет дни най-късно корабът, който ще бъде изпратен от Кариатос, ще дойде да вземе товара. Без трудности ли ще го предадат?
— Без никакви трудности, всичко е уговорено — отговори Скопелос, но срещу заплащане. Ще трябва, значи, да се разберем преди това с банкера Елизундо да приеме нашите полици. Подписът му е гаранция и пашата ще вземе ценните му книжа като пари в брой!
— Ще пиша на Елизундо, че скоро ще се отбия в Корфу, за да свърша тази работа …
— Тази работа … и още една, не по-малко важна, Николас Старкос! — добави Скопелос.
— Може би! — отвърна капитанът.
— И всъщност ще бъде справедливо! Елизундо е богат … извънредно богат … както казват! А кой го направи богат, ако не нашата търговия … и ние с риск да завършим живота си на върха на някоя фокмачта. 0, в такива времена добре е да бъдеш банкер на пиратите в Архипелага! И затова, повтарям пак, Николас Старкос, ще бъде напълно справедливо!
— Какво ще бъде напълно справедливо? — запита капитанът, като гледаше помощника си право в очите.
— Ех, нима не знаете? — отвърна Скопелвс. — Всъщност признайте си, капитане, питате ме само за да ви го повторя за стотен път!
— Пфу!
— Дъщерята на банкера Елизундо …
— Което е справедливо, ще бъде сторено! — отговори само Николас Старкос, като стана.
След това той излезе от странноприемницата „Минерва“, следван от Скопелос и се отправи към мястото, където го чакаше лодката му.
— Качвай се — каза той на Скопелос. — Ще преотстъпим полиците на Елизундо още щом стигнем в Корфу. След като свършим това, ти ще се върнеш в Аркадия, за да вземеш товара.
— Качвай се! — повтори Скопелос.
Един час по-късно „Кариста“ излизаше от залива. Но, още преди края на деня Николас Старкос чу далечен тътен, чийто ек долиташе от юг.
Това бяха топовете на съюзените ескадри, които гъпмяка в Наваринския залив.
VI. НАПРЕД СРЕЩУ ПИРАТИТЕ НА АРХИПЕЛАГА
Посоката север—северозапад, следвана от кораба, щеше да му позволи да плува край живописния низ на Ионийските острови, където един остров изчезва от погледа, за да се появи друг.